Какво не може да си простите?

Няма нещо, за което да считам, че не заслужавам да си го простя. И да съм правил грешки, те са били неумишлени и после съм се поправял.

А кое е най-голямото Ви постижение?

Зависи в какъв аспект. Всеки етап е бил много важен - когато съм станал доктор на науките, национален треньор, главен секретар или кмет, когато сме спечелили изборите, сега желанието да изведем страната от кризата също е много важно. Това, че отпушиха всички европейски фондове – 13 милиарда да влизат в България... И знаеш, че благодарение на твоята воля, на твоя екип, на твоята победа на изборите това си го донесъл и всеки се радва.

С какво печелите хората?

С работа. Не съм мързелив и като видя, че съм сгрешил, не ме е срам да се извиня и да се поправя. Инатът не ми е присъщ. Ако трябва да го обобщя – единственото качество, което не притежавам, това е завист.

Коя е най-голямата Ви загуба – финансова, човешка...?

В човешки план естествено е загубата на майка ми. В бизнеса - когато един инкасов работник, когато още бях в ИПОН, в частния бизнес, избяга с огромна сума пари и фирмата, за да запази доброто си име, беше принудена да плати. Не влязох в дългове - фирмата беше добре, но просто я занулих. Все пак става въпрос за над 300 хиляди долара. Тогава ИПОН правеше инкасото на една холандска банка. По договор фирмата беше изправна. Защото, когато влезе в бронирания камион сумата, тогава влиза в сила договорът за инкасовата услуга. А касиерката му беше дала торбата с парите на ръка и той вместо да отиде да я сложи в камиона, обикаля през другия вход и бяга с парите. Ако се съдехме, нямаше да платя парите, но аз поех удара, поради което репутацията на ИПОН, която пазеше над 16 банки, до ден днешен не е променена. Търсиха крадеца години наред. Мисля, че около Варна го бяха арестували. Ситуацията беше доста криминална. Той беше убил тези, които са му помогнали след това. Беше бивш полицай. Щърков мисля, че се казваше.

Кои са истинските Ви приятели. Какви близките Ви хора?

Нямам близки хора. Всяка вечер при мен е или изпълнителната комисия, или министрите, или депутати, или кметът. Откакто съм премиер, не помня да съм бил на ресторант. Съжалявам, защото от приятелите, които имах, всичките са свестни хора, но няма право нито да ги излагам на проблемите, които мога да им създам, нито пък ми остава време за тях.

Чувствате ли се уверен като родител, от какво искате да предпазите дъщеря си?

Тя си има глава на раменете. Всеки, който има момиче, знае какъв проблем е това с опазването. Говорил съм й много. Искам да я предпазя от наркотиците, от лекомислено поведение, да не се доверява на случайни хора.

За какво тъгувате?

За времето, когато обувах чехлите и късите гащи, отивах на корта, играех си тенис, карти и ми беше много хубаво, карах си колата, ходех си на кино, вечерях си с приятели. Всичко това замина.

Помните социализма – бяха ли хората тогава по-свестни?

Ами! Тогава държавата е лъгала, че им плаща, те са я лъгали, че работят...

Кое според Вас е нелечимо?

Аз си имам моя теория по въпроса – че престъпниците не се променят. Предателите също.

Кое е непростимо?

Тези две неща.