Турското име пречи или помага в днешно време?

Винаги съм се радвала, че имам такова име.

Означава „злато“ нали?

Има няколко превода. Единият е от „ал“ - червено и „тен“ - цвят на кожата – нещо като Алена или Румяна на български, но второто не го харесвам. Другият е „злато“. Алена най-много ми допада, пък и ми прилича – такъв ми е цветът.

Никога ли не сте усещали специално отношение, добро или лошо, само заради името?

Усещала съм го, но не ме е притеснявало, не ме е карало да се чувствам различна. Вярно е, имам друга религия, по което пък се различавам от повечето хора около мен.

Да не би да сте религиозна?

В някаква степен. Спазвам някои традиции. Ходя на джамия. Вярваща съм, но не фанатик.

Манекенството не се ползва с добра слава напоследък. Кой ви даде смелост да се явите на конкурса Мис България 2001?

По принцип това бяха родителите ми и най-вече моята майка. Тя ме накара да участвам в Мис България. Всичко стана по нейна воля. Преди това не бях попаднала в такава среда. Срещнах представители на елита – хора, с които не съм предполагала, че някога ще се запозная.

Не ви ли притесняваше разпространеното мнение, че конкурсите винаги са нагласени?

Не, защото при дебюта си, без да познавам когото и да било в модния бизнес, станах първа подгласничка на Мис Свят България. После се явих на конкурса Топмодел на България, където бях избрана за най-добър фотомодел. Първото ми участие в чужбина беше на Мис Европа в Полша. Получих ангажименти като лице на Алтънбаш. Снимах се за кампании на Ален Мак, на М Тел, на шампоаните Дева, както и на форум българска мода.

Значи според вас вече не важи старата максима: „Кажи й манекенка и не я обиждай повече“?

Наистина, когато навлизах в тези среди много хора около мен изразяваха несъгласие. После разбрах, че всичко зависи от самия човек. От това дали той подхожда префесионално към работата или се занимава с нея, понеже търси друга някаква цел.

И искате да кажете, че това не е мръсен бизнес?

Чувала съм да се говорят такива неща, но те нямат нищо общо с мен.

Как живеете?

В нормално семейство. Баща ми е дърводелец в мебелна фабрика, майка ми работи в рекламата. Родена съм в Балчик, но цялото ни семейство е в София. Завърших средното си образование в училището за чужди езици и мениджмънт.

Историята звучи скучно. Повечето моделки обикновено разказват приказката за грозното пате.

Никога не съм мислила себе си за грозна. Чувствам се добре от това, че съм харесвана, че ме забелязват, не се оплаквам.

Споменахте известни личности от елита, с които ви е срещнала работата. Кого бихте отличили сред тях?

Първоначално Дарина Павлова, защото не я познавах. Тя накара момичетата, мен включително, да й се възхитим, като ни показваше как да покажем най-доброто от себе си. На баловете на топмоделите също срещам интересни личности, съвсем нови за мен хора.

Със славата, или нека бъдем по-скромни – с популярността на една личност, идват и неприятните писания за нея. Как реагирате? Притеснява ли ви, ако някой ровичка в личните ви неща?

Не мога да кажа, че нещо ме притеснява. Хората говорят каквото си искат, но аз се придържам към казаното – по-добре в устата, отколкото в краката.

Остава да кажете, че при тези посещения слагате забрадка?

Когато влизат в джамия, жените винаги слагат кърпи. В Турция е задължително.

В коя джамия ходите? Тази на бул. Мария Луиза в София?

Да, тази до ЦУМ.

И вашият бог е Аллах?

Господ е един.

Значи турското във вас е повече шанс, отколкото проблем?

По-лесно ме забелязват, отличавам се, но то не е само заради името, а и заради външност, интелект. Заради трите неща заедно.