Не се издържа вече! Перке, перке е тая мъка?

Пиша и плача, мама миа!

Италианските гъзари си тръгнаха с подвити като крив макарон опашки и съсипаха футболния живот на момичета като мен.

Надявах се да видя поне още един мач с Джиджи Буфон на вратата. Сега трябва да пътувам до Ботуша и да целя адзурите с моцарела. Друго не ми остава. Порка мизерия! Защо така бе рагаци? Нямаше достатъчно гел, та не ви се плъзгаше достатъчно добре топката по главите? Сигурно пустата Джабулани е виновна - явно не вирее в гел среда.

Колкото и да се кодоша обаче, длъжна съм да подчертая, че страдам адски. Защото моят отбор си замина. Сърцето ми е разбито. Остана ми един Кристиано Роналдо да радва очите и един Меси да радва футболната ми душа. Истината е, че Канаваро е за пенсия (но само футболна, хм...). За заслужен отдих е още поне половината национален отбор на Италия, а другата част са за детската градина.

Е, как Липи реши да съчетае сиропитал и детска градина, така и не разбрах. Резултатът обаче е ясен - странният му футболен хибрид се превърна в грозен мутант, който се самоизяде с малко песто. А отпадането на световния шампион само даде да се разбере, че се чертае нова карта на световния футбол. Няма ги Франция. Отидоха си италианците. Тръгнаха си сърби, датчани. Немци и англичани ще се самоизядат след куци игри. А напред вървят латинци и азиатци. Остана ни една горда Холандия, за която ще стискам палци като европейка. А и сигналът май е ясен - аре сектир от супер звезди. Напред футболни пролетарии!

Точно в този пролетарски миг на терена се появи и една футболна дебютантка - моя милост. Вчера завърши великолепната ми фотосесия за първото мъжко онлайн списание SIN. Ще крася корицата на този дебютант в мондиала на еротичните издания. И ще го подкрепям, тъй като проектът е страхотен. Има бъдеще, за разлика от националния отбор на Италия.