Вярно ли е, че когато сте били на 16 години, сте прекъснали училище, за да станете манекенка?

Не, не съм избягала. Просто след училище бях с престилката и чантата. Една приятелка на майка ми работеше в Центъра за нови стоки и мода и ми каза: „Защо не дойдеш да те видим.“ И аз отидох. Понеже бях много малка, не можех да стана манекенка, а фотомодел. Снимаха ме. Действително бях с престилка и чанта, но не съм бягала, а просто отидох след училище. Дълго време след това се явих на пробни снимки за Оркестър без име, но продължих да манекенствам. Обичах си тази работа като манекенка, но вече след като родих, не ставаше. Човек се хваща за нея, защото много пътува, защото е забавно, но когато се роди синът ми – бях на 27, се отказах. Пък и ми беше време.

Имате славата на много непосредствен и малко шантав човек. Коя е най-голямата глупост, която сте правили?
Много шантави неща съм правила през живота си. Обичам да правя най-различни глупости. От скоковете с ластично въже до бързо каране на колата и въртене в снега. Тръгвала съм в четири сутринта за морето от София и съм карала лудо, за да видя изгрева над вълните. Аз и сега си правя разни глупости. Просто човек е такъв, какъвто е и не може да се промени. Още съм склонна да направя мост на купон, нищо, че имам дископатия.

Може ли да има истинско приятелство в шоубизнеса?
О, да. Аз съм пример за това, че може да има приятелство в шоубизнеса. Хората, с които най-много си дружа са всъщност в шоубизнеса. Камен Воденичаров ми е много близък приятел, Марта Вачкова също. Всъщност, сега като се замисля, повечето ми приятели са мъже.

Мразите ли някого?
Нищо и никого не съм мразила през живота си. Завистта също не ми е позната като чувство. Изобщо не мога да си представя как може човек да завижда. Според мен не може да има и благородна завист. Човек, който завижда, никога не е щастлив. Завистта така те измъчва и те натоварва.

Ласкае ли Ви това, че Ви определят за един от секссимволите на българското кино?
Не смятам, че съм секссимвол. Това, че съм се събличала в няколко филма и са ми видели три пъти гърдите, не ме прави секссимвол. Но това вече го правят повечето актриси. Ако така гледат на мен, това пък ми е много приятно. Защото аз никога не съм си мислила, че имам кой знае колко добра фигура.

Кой според Вас може да бъде истинска звезда в България?
Имаме много добри актьори. Участвала съм в няколко чужди продукции и искам да Ви кажа, че техните актьори изобщо не могат да се сравняват с нашите. Могат да ни гледат само номера на фланелките. Лошото е, че сме малка държава, че много малко наши актьори излизат навън.

Съжалявате ли за нещо?
Не, за абсолютно нищо не мога да съжалявам. Аз съм толкова почтен човек, че никога нищо лошо не съм направила. Може би съм бъркала, но то си е било нещо за мен. Не съм наранила никого. Имала съм мрачни настроения. Нашият актьорски живот изглежда по-лъскав, по-купонджийски, но и ние си имаме нашите проблеми. Съжалявам, че има болни хора. Има много неща заради които да ти се смачка настроението. Но си спомням моята майка, Бог да я прости, казваше, че когато си мислиш, че е много лошо и че ще става по-лошо, то точно така и ще се случи. И затова се опитвам с оптимизъм да предизвиквам само добри неща и те се случват.