Мога да кажа Не! на 12 езика. За...

Мога да кажа "Не!" на 12 езика. За жените това е...

Соня Йончева ще пее във Виенската...

"Нямам търпение да се обединим отново с Малкълм Мартино,...

Архонт до Архонта

отпечатай новината

07.10.2010 16:00 | Видян 5214 пъти

Архонт до Архонта

Евродепутатът и архонт на Българската православна църква Слави Бинев говори за архетипа Тато на провеждащата се в момента конференция Европа гледа на изток в София.
Конференцията се организира от „Форум за нова политика”, по-известен като „Горбачов форум” и Фондация „Славяни”.

Бинев благодари на техни превъзходителства за предоставената му възможност, най-вече на организаторите проф. Захариев и Негово превъзходителство Михаил Горбачов, като най-много подчерта значението на Горбачов в световната политика тъй като, ако той не бе стартирал реформите в социалистическия блок нито преждеговорящият Петър Стоянов щеше да е президент, нито Бинев евродепутат.

Бинев стартира изказването си с уточнението, че ще разгледа по-песимистично дори цинично проблема с Балканите, но именно това е идеята на конференциите – да се чуят и различните мнения или както добави Бинев „Ако всички мислим еднакво никой не мисли достатъчно”  и стартира своето изказване.

- Михаил Сергеевич Горбачов е също Архонт

Текст на речта:

„Балканизация на Европа или европеизация на Балканите

С членството на България, Румъния и Гърция в ЕС отговорът изглежда очевиден. Балканите се европеизират и ние още дълго време ще страдаме и ще се забавляваме с интерпретациите на този факт. Но нека не забравяме, че Балканите все още са място, където най-добре се смее не този, който се смее последен, а този който стреля пръв.

Не е случайно, че точно с тези три държави- членки – Гърция, Румъния и България, ЕС има най-сериозни проблеми в момента. И бих казал проблемите изобщо не са икономически – в крайна сметка общият пазар на тези три държави е около 40 млн. души и регулирането на икономическите процеси в него не би следвало да са изключителна и непосилна задача за Старата Госпожа. Не тя има проблем с менталния сблъсък, с нещо, което хем е по-древно и  по-близко до днешната европейска цивилизация – християнския свят на Гърция, България и Румъния, хем все още е в духовната и  нравствена територия на обобщеното европейско понятие Ориент.  Католическата представа за държава и протестантския прагматизъм тепърва ще се удрят челно в православните битови стереотипи. Те най-добре са изразени в изразът на Достоевски, който описвайки едни селянин, казва за него:

„Той беше от онези хора, за които не си сигурен – в манастир ли ще влязат, или селото ще запалят”
Корените на балканската странност

Специално за България и Румъния, а отчасти и за Гърция те се крият във факта, че  почти без изключение, модернизацията на населението след втората половина на 19 век е протичала насилствено, разрушавайки патриархалния бит, неследвайки естествените миграционни процеси от малките родови и селски общности към големите индустриални градове. Казано простичко – строителите и на социализма, и на капитализма, са селяни, останали без земя, без корени, и в невъзможност да живеят живота, с който са свикнали. Специално на балканите, хората които биха могли да си направят снимка с лачените обувки на прадядо си са доста малко. И не защото не са ги запазили, а защото просто дядовците им са нямали никакви обувки. Не само лачени.

Наложеният със сила за 45 години комунистически морал отроди българи и румънци от устоите на патриархалното общество, заменяйки представите им за добро и зло с една доста книжна и манипулативна обществена философия, изкривила до неузнаваемост социалистическите идеи. Когато пък, от своя страна, тази ценностна и обществена система рухна, обитателите на днешните Балкани останаха върху руините на няколко етики – християнската, дребнобуржоазната от първоначалните години на обществена модернизация в периода  1880-1940, и комунистическата от края на 40-те до края на 80-те години.

И в България и Румъния практически съпротива срещу комунизма нямаше, колкото и да им се иска на много хора днес това да не е било така. До такава степен нямаше, че румънците трябваше да си измислят тяхната 3 дневна телевизионна революция, завършила с екзекуцията на Чаушеско, в която да покажат на света, че героично се сражават срещу невидимата секуритате.

Нямаше съпротива, защото разрушеното патриархално общество се нуждаеше от баща- господар начело на държавата. Няма никакво значение – Тодор Живков или Николае Чаушеско. А като гледаме днешният избор на българите за министър-председател, очевидно още харесва и се нуждае от Баща- господар. Ръката, която храни и наказва, но най-вече освобождава от необходимостта сам да мислиш и сам да носиш отговорност за постъпките и живота си. Не случайно в българския език се среща думата ръководя. Т.е. водя за ръка – това е патриархалната, славянска представа за народа като колективен идиот, колективен нищ, неспособен да се справя сам, който трябва да бъде ръководен, воден именно  за ръка.

продължи >>

Добави в: Svejo.net svejo.net Facebook facebook.com

Няма коментари към тази новина !