РЗС ще го подкрепи ли и възможно ли е той да влезе в редиците на Вашата партия?

Това е въпрос не на едностранно негово желание, а и на консенсус вътре в средите на Ред, законност и справедливост. Досега 9 месеца ние получавахме едностранчива информация само от Цветан Цветанов, която гласеше „Октопод, Октопод, Октопод!“. Накрая се оказа, че няма нито Октопод, нито дори бръмбар. Само някакви бръмбари може би в главата на тези, които изфабрикуваха това. В условията на демокрация би следвало да има и друга гледна точка. Затова искахме да чуем Алексей Петров, който ни стана симпатичен с това, че е най-знаковата жертва на репресивния режим на милиционерския диктат в България.
 
Да разбирам ли, че настроенията Ви спрямо него са положителни?

В политиката не може да има настроения. Трябва човек да решава хладнокръвно, мъдро и да определя прецизно коя личност би могла да работи за националните интереси и кой е в политиката само и единствено с комерсиални намерения. В действията и думите на Алексей Петров прозират и доста патриотични нотки, които би следвало да се оценят положително.

Щастлив човек ли сте?

Щастлив съм, когато съм по-далече от тези тотално замърсени персони, които управляват днес България. Не можеш да бъдеш щастлив, когато около теб всичко вони и изглежда толкова потискащо и гротескно, колкото госпожа Искра Фидосова.

Какво значение имат парите за Вас?

Почти никакво. В живота и политиката не са най-важното нещо, но са необходимо средство, за да се води принципна политическа битка за спасението на България.

За какво се молите най-често?

След толкова дълга, славна и респектираща история на българския род и нацията ни като цяло, да не замине в историята като други народи. И, разбира се, имам и лични молби, свързани с моето семейство и най-близките ми хора.

Кое е най-голямото Ви прегрешение?

Всеки човек греши. Сигурно имам много. Не мога да ги обобщя и да определя кое е най-голямото. В политически аспект, ако трябва да ги степенувам, е това, че подкрепих правителството на Бойко Борисов в началото на този мандат. В личен план, че толкова години не послушах моите родители – и най-вече дядо ми и баща ми, да се занимавам с политика точно толкова, колкото и със семейството. Пренебрегнах този съвет, не се ожених навреме, но ще се коригирам.

Кое е най-голямото Ви постижение?

Имам немалко постижения, но най-голямото е, че съм единственият политически лидер в България, който е успял самостоятелно да вкара партията си в парламента, когато е имал парламентарна група в предишния. От един народен представител ние станахме 19 и след това победихме на изборите Сакскобургготски, чиято царска партия имаше несметни пари, и олигарха Ковачки, който също вложи в Лидер милиони. Ние успяхме да прескочим, за разлика от тях, 4-процентната бариера и да влезем сами в парламента.

С какво печелите хората?

С честност, почтеност и реална програма за нов тип управление на България.

Коя е най-голямата Ви загуба?

Татко и дядо, от които съм научил почти всичко в живота и в момента най-много ми липсват.

За какво тъгувате?

Всеки си има лични тъги и радости. Не искам да влизам в подробности.

Кое е непростимо?

Лъжата и предателството.

ИЛИ/ИЛИ

Пари или слава?

Достойнство.

Мачо или просто хетеро?

Не виждам голяма разлика – хетеро.

Красив или интелигентен?

За предпочитане интелигентен.

Дясно или ляво?

Категорично дясно.