Ударът по ветерана – поръчка от Кръга Капитал?

Ударът по Христо Друмев се подгрява от години. Едни и същи автори на съзаклятие срещу него се опитват да катурнат ветерана при няколко правителства – от това на Костов, през царското, Станишевото, но успяха едва сега. Кръгът Капитал отдавна имаше апетит да приватизира Двореца на културата, който неколкократно бе класиран в челото на ранглистите на световните конгресни и фестивални центрове.

По ирония на съдбата, посредниците по сделките бяха елиминирани от властта по съвсем други причини. Това се случи и с Никола Николов при сините, и с Лидия Шулева при жълтите, и с проводниците на капиталци при Тройната коалиция. Те падаха предсрочно, замесени във вътрешнопартийни интриги.

Сега за изкупуване от страна на проамериканския обръч от фирми не може да се говори, тъй като е известно финансовото положение на Кръга. Но пък близкият до него министър Симеон Дянков поне докара нещата до катурване на вечния Христо Друмев. Това никак не е малко. 
Като прибавим и близката до Кръга Капитал Деси Бинева, която досега бе директор на т.нар. съюз на издателите, а влезе в борда на Двореца – стана тя, каквато стана!

Шампионът по бридж надигра мнозина

Христо Друмев е неколкократен световен шампион по бридж. В годините на соцнемилост, преди потомъкът на стара буржоазна фамилия да си върне положението в елита, му се налага известно време картите да му бъдат дори препитание. Побеждавал е най-великите играчи в този спорт като писателя Георги Марков, убит от Българския чадър в Лондон (той прърви описва Христо в литературата) , и един от основателите на Първа частна банка и Съюза за стопанска инициатива на гражаните Александър Черпоков.С тях са и близки приятели. Уменията от бриджа го правят и умел играч в политическите и икономическите интриги на прехода и му запазват мястото на върха в НДК.

31 години работил за Държавна сигурност, не се срамува

В продължение на 31 години Христо Друмев е работил за Държавна сигурност. Той е бил агент. Като всички българи, които в епохата на соца са работили в дипломатическите ни, търговските и културните представителства на страна в чужбина. И особено в Западния свят.

Друмев разказва в пресата, че не се срамува от работата си, тъй като не е бил доносник, а разузнавач. Понеже бил от богата фамилия, след 1944 г. Христо е в немилост. За да може да продължи следването си в Юридическия факултет на СУ, му помага тогавашният правосъден министър, а преди това правист във фирмата на баща му Минчо Нейчев.

Той обаче не може да намери работа на младежа след края на следването. С преводи и игра на карти Друмев успява криво-ляво да живее. Но положението става нетърпимо. Налага се да се поддаде на натиска на ДС и службите го правят разузнавач. Първо поема към Близкия Изток. Явно се е представил добре, защото после го пращат на работа в културните ни домове в Бон, Париж и Виена.

Той е Господин Никой на Райнов

Смята се, че легендарният Господин Никой – главният герой от прекрасния шпиноски роман на Богомил Райнов, е именно Христо Друмев. Неслучайно действието на екшъна се развива в Париж, където културен аташе е бил бившият вече шеф на НДК.

В онези години Емил Димитров се прочува във Франция и продава авторски права на песните си на Далида, Лили Иванова и Богдана Карадочева също покоряват Париж, Невена Коканова и Цветана Манева дефилират на червения килим в Кан. Друмев показва на западняците и прочутото ни Тракийско злато.

Ветеранът има орден Стара планина, два ордена за заслуги от Франция, почетен гражданин е на родния си град – София.

Контрабандата на ВИС се продаваше в Двореца

За никого не беше тайна, че превръщането на НДК в нещо като битпазар, особено през 90-те години и в началото на миналото десетилетие, беше начин Христо Друмев да издържа Двореца. Особено пък в най-тежките и безпарични времена в зората на демокрацията.

Постепенно Дворецът се превърна в мястото, където прочутото китайско карго на ВИС стигаше до хората. Те обаче нямаха против да пазаруват контрабандната стока, защото тя беше на доста ниски цени. Всъщност НДК направи китайската културна революция в потреблението на българите. Така беше изместена първоначално залялата родния пазар турска вълна от некачествени, но не и евтини ментета.

От друга страна обаче се даде покрив и на родните производители с изложенията Произведено в България.