Измислена атака срещу американски кораб запалва Виетнам

Това, че Ню Йорк Таймс доказва фиктивното нападение от страна на жълтурите, не трогва никого, освен появилото се антивоенно движение. Затова пък 10000 от неговите деятели са следени, подслушвани, ровена е кореспонденцията им. Позната картинка!

Докато военните харчат стотици милиарди за своята операция Фенкс в джунглата, ЦРУ чрез подкупване, мъчения и други демократични методи “убеждава” хиляди виетнамски предатели да вършат подривна дейност срещу събратята си. В тези работи блесва геният на агент Уилиам Колби, комуто е писано да изиграе огромна роля в бъдещето на ЦРУ и световната политика.

Резултат: 55 000 загинали и стотици хил. ранени американци, над 1 млн. виетнамски жертви.

Когато фиаското е налице, ЦРУ вече не се нуждае от президент “демократ” като Джонсън. И си избира своя човек Никсън, когото отдавна Дълес е искал да назначи за държавен глава. С идването му в Белия дом войната не само не е спряна, но огромни нови пари потичат безвъзвратно в джунглите.

За шеф на ЦРУ е назначен Ричард Хелмс, наричан още Тефлоненият, защото нищо не му се лепи. И неговото име ще стане класика в жанра.

А ЦРУ се връща към любимия си бизнес с превратите. През 1971 г. в Чили идва на власт неудобният за мултинационалните компании президент Алиенде. Естествено, той веднага е обявен за комунист, а през държавния секретар Кисинджър минава поръчката за свалянето на човека от власт. На държавата първо е наложена икономическа блокада, източени са й парите, обезценена е националната валута, предизвиква се хиперинфлация, както стана у нас през 1996 г. Алиенде не успява да удържи на кризата и е извършен преврат. Стотици хиляди хора са избити по площади и стадиони, милиони изчезват безследно.

Хелмс измисля новата рецепта на успешните икономически военни хунти, които властват в Латинска Америка две десетилетия. Пионер е назначеният в Чили военен диктатор ген. Пиночет, който получава обилно финансиране от САЩ. Така се получава икономическо чудо, което да накара народа да забрави за изборите. Днес Хелмс признава грешките си. Но късно.

Оливането с власт Уотъргейт е логично следствие на полицейщината

Увлечени от неспирните си успехи Никсън, Кисинджър и Хелмс си позволяват да започнат подслушване на предизборния щаб на политическите си съперници – демократите. Когато скандалът се разчува, благодарение на пропяването на човек от върховете пред Вашингтон пост, президентът си измива ръцете с оставка на шефа на ЦРУ. Той не обяснява защо разузнаването, а не контраразузнаването е действало на територията на страната. Въпросите валят до момента, когато Никсън е принуден да сдаде властта.

Дошлият на негово място президент Форд има политически амбиции за дълга кариера. Той решава да подчини ЦРУ на Конгреса. Хелмс и Кисинджър са привикани пред комисия от депутати и най-безочливо лъжат или мълчат при разпитите, от които стават ясни всичките им прегрешения от 1968 до 1976 г. Пред комисията само

Уилиам Колби признава, че превратът в Чили е спонсориран от ITT

Президетът Форд е разтърсен да научи цялата истина за управлението на човека, на когото е бил безгласно вице. Той забранява със закон правото да убиват безнаказано на агентите на ЦРУ. Също така забранява и незаконното печатане на пари, което шпионската централа е правела години наред.

Ефектът е, че ЦРУ се вдига срещу поредния си президент – враг, който не е избран за пълен мандат и пада в полза на емоционалния, сприхав и неуверен демократ Картър. Агентите се готвят за поредния си скок.