Когато става въпрос за ПОЛИТИКА, нещата винаги са поправими. Но когато става дума за човещина, прегрешенията са трудно разбираеми и трудно простими.
Затова не мога да проумея с кое сърце съдия от Софийския градски съд постанови, че убитата по душа Мануела Горсова трябва да плати на убиеца си - пияндура Максим Стависки, и на гигантската световна компания Generali 21 000 лева.
Дано да забогатеят с тях, да ги изядат и да ги изпият! Пък после да газят наред още и още деца...

Не бих могъл да се сетя за достатъчно изразителна дума в иначе толкова богатия български език, която да бъде в състояние да опише дълбоката погнуса от решението на съда.
По заслуги ще прибавя, уви, и новата шефка на СГС, против която нямаме нищо, докато не се докажат подозренията за конфликт на интереси във връзка със Софийски имоти. За нейно нещастие тя също има вина по делото на Мануела.

Възможно ли е една жена и майка да позволи програмата на съда да бъде направена така, че гледането по случая Мануела – Стависки да съвпада с тези за Вальо Топлото и за Баретата?!
Което пък се прави, за да пропуснат журналистите “да досадят” на убиеца, на адвокатите, на Generali. Голям пиар, няма що...

Погнусата е сравнима само с отношението ми към отвратителния начин, по който способен адвокат и депутат, дето уж ратува като атакист за правата на бедните и онеправданите, използва уменията си да брани Стависки.

Ще прочетете едно потресаващо интервю на Влади Въргала, който неотлъчно бди за момичето и родителите му.

Според актьора сега е редно Нотев, съдийката и останалите, дето така добре се отнесоха към Мануела, която вегетира заради престъплението на Стависки, да пратят на Горсова съдия-изпълнител.

Той да й конфискува единственото, което притежава: апарат за дишане, болнично легло и шепа лекарства. Това е толкоз просто и логично...
Нека да им тежи на съвестта на Стависки, на Generali, на съдиите и адвокатите им и сумата за обжалването – над 800 лева, която Мануела ще трябва да задели, вместо да ги използва, за да се бори за живота си. Тя ще ги плати за държавна такса, за да стигне до горната съдебна инстанция... 

Когато в университета учехме право, прекрасните ни преподаватели грижливо ни обръщаха внимание, че то има две страни: Законът и Добрите нрави.
По някаква там буква, член и алинея, съдията може би е спазила формата на закона. Но той, другари, има и Дух.

Или пък няма – в зависимост дали ангел или дявол го чете...
На човек в такива случаи първо му хрумват клетви и заклинания. Като християни обаче, нека да простим на злосторниците и да се надяваме Апелативният съд да им покаже какво се нарича справедливост. 

Ако ли пък не, всеки отива там, където му е съдено свише. Мърдане няма...
И, накрая, да призовем президента Първанов:
Вземете гражданството на убиеца Стависки!
Когато му позволихме да използва България, не сме му давали разрешение да брули българите като круши, нали?!