Точно преди 30 години, на 21 юли 1981 при загадъчни обстоятелства почина Людмила Живкова, дъщерята на социалистическия диктататор Тодор Живков. Червената принцеса бе намерена мъртва във ваната на резиденцията в Бояна докато е съвсем сама. Открита е около 18.00 часа от чистачката.
Версиите за смъртта й варират от политическо убийство, поръчано от КГБ или УБО, самоубийство, намеса на тайнствени сили. След 10 ноември различни хора се спуснаха да доказват всяка от тезите. Но нито една не изглежда безспорна тъй като

Всички доказателства са старателно унищожени.

Липсват документите от аутопсията. Заключението на медицинската комисия е, че тя е починала от мозъчен кръвоизлив, но протоколът е „загубен“. Преди самата аутопсия бодигардовете пазили  мъртвото тяло на Людмила повече отколкото живият Тодор Живков, твърди тогавашният шеф на Съдебна медицина проф. Иван Попвасилев. Сякаш се страхува от трупа й, допълва той.

Иван Попвасилев изпитвал студенти, когато му се обадили и му съобщили, че акад. Малеев /братът на майката на Людмила Мара Малеева/  искал да вземе тялото за аутопсия, искане, което било незаконно. От страх, Попвасилев се съгласил. Проблемът на това твърдение е, че акад. Малеев по това време изобщо не е бил в България. Председателят на комисията по аутопсия доказа години по-късно, че в дните около смъртта на Людмила бил във Флоренция на конгрес по химиотерапия. Той видял тялото едва на погребението. Неговият подпис върху медицинската експертиза е сложен от друг.

Последният ден

В дните преди смъртта си Людмила, която е спрягана за престолонаследник на Тодор Живков, е на почивка в Правителствена вила в Боровец. Близки до нея разказват, че тя от месеци слабеела и губила сили безпричинно. Баща й твърди в спомените си, че бил изключително притеснен за детето си и се присъединил към нейната ваканция в Боровец, за да я наблюдава. На 20 юли й предложил да обядват заедно, но тя отказала и тръгнала за София с шофьора си Кирил Зафиров и телохранителя Димитър Мурджев /от когото Людмила се е страхувала и смятала за агент на КГБ/.

Към 15 часа пристигнали в резиденция Бояна и тя пожелава да остане сама. Към 18 часа в басейнчето на ваната камериерката открива безжизненото й тяло и се обажда на Мурджев, крещейки истерично в слушалката. Линейката закъснява с около час, защото спукала гума. Според официалния протокол Людмила е починала на следващия ден в реанимацията, но според по-късните признания на лекарите, тя е докарана мъртва в клиниката.

Убиецът – УБО или КГБ?

Според някои версии, Людмила е била в конфликт с баща си и смъртта й може да е причинена от нейните протести срещу предстоящи уволнения и гонения на интелектуалци. Други пък твърдят, че тя е била на път да го измести от ръководния пост в държавата. Тази версия обаче е твърде крехка, лишена от доказетелства и преди всичко подхвърляна от самите „интелектуалци“, придворни поети и художници на Тодор Живков, които днес се опитват да се изкарат дисиденти. По-логичната версия, намекната от самия Тодор Живков в мемоарите му, е, че дъщеря му е вбесила Кремъл.

Людмила е критикувана два пъти от Централния комитет на КПСС за допускане на западна пропаганда у нас. По нейно време започват да се превеждат книги на американски и западноевропейски писатели, влизат хитови филми, създава се Галерията за чуждестранно изкуство, в чиято колекция се събират предимно произведения от капиталистическия лагер. Малко преди смъртта й тя е свалена от поста Ръководител на честването на 1300 години България. Според някои източници, лично бъдещият руски лидер Константин Черненко долетял на тайна визита у нас, за да се справи с напрежението между БКП и КПСС, предизвикано от постъпките на щерката на нашия Първи.

Окултизъм и зли сили

В мемоарите си поетът Любомир Левчев, приближен на Людмила, твърди, че в последните години от живота си тя залитнала твърде силно по источния мистицизъм. Няколко визити до Индия променили изцяло нейната представа за живота и смъртта. Людмила се отдала на окултни занимания, спряла да яде. Целта й била да постигне пълна физическа и духовна чистота докато кръвта й стане чиста като вода. Заедно с приятелите си Богомил Райнов, Светлин Русев се отдавали често на окултни практики, разговаряли с духове, танцували с тайнствени движения. Тези занимания също може да са вбесили другарите от върха, тъй като по това време Партията бе единственият бог на хората и народа.

Някъде тук се вмества и версията за самоубийство, тъй като преди смъртта си Людмила изпратила шофьора си да й донесе лекарствата от Правителствена болница. Психоаналитици предполагат, че покрай окултизма Людмила е започнала бавно да полудява и губи реална представа за стойността на живота. В резиденцията още витаят тайнствени сили, твърдят някои. Вероятно по тази причина точно в същата вила в Бояна 12 години по-късно се самоубила дъщерята на друг президент – Йорданка Желева, детето на Желю Желев   твърди писателяг Петър Христозов.

Интелектуалците

В книгата си Любомир Левчев все пак стига до извода, че Людмила  по-скоро е тровена бавно и упорито с тайнствени вещества тъй като тюркоазеният й пръстен побелял. Той обаче не е видял лично този процес, а чул за това от камериерката.
В действителност след смъртта на Людмила някои интелектуалци като Светлин Русев изпадат за кратко в немилост. Днес те твърдят, че това е била целта на нейното убийство – те били изградили едва ли не дисидентско движение, което било разбито с нейната кончина.

Според други свидетели обаче, те просто са вбесили Живков, тъй като покрай създаването на Националната галерия за чуждестранно изкуство са изчезнали милиони левове. Започва разследване и всички вкупом жертват заместник министъра на външните работи Живко Попов, който излиза единствен виновен за всички липси и далавери и е пратен в затвора.
/Разкрития за далаверите около съзаването на музея за чуждестранно изкуство очаквайте в следващите броеве/

Самият Светлин Русев продължава да се занимава с окултизъм и до днес. След 10 ноември той публикува във в. Труд Писма от Отвъдното. Акад. Русев осигури на медиите контактьорка, която се свързваше с духовете на починали български художници – Майстора, Борис Иванов и т.н. Те даваха своите напътствия към младите автори след като партията бе загубила своята ръководна роля.
И четирите версии за смъртта на Людмила остават недоказани и до днес. Една единствена дума продължава да резонира в хората, когато стане въпрос за нея – Мистерия.