"Александър Фол я направи „учен”, Лилов я вкара в политиката, а Богомил Райнов и Светлин Русев я запалиха по изобразителното изкуство", разказва за Супер 19 приближен до партийния елит от онова време.
В онези години именно и под крилото на Людмила в страната започва превежда се истинска западноевропейска и американска литература.  Любомир Левчев организира Международните писателски срещи, на които идват световни величия от ранга на Сароян и Вонегът, Окуджава и Родари. В киносалоните влизат истински филми от Холивуд и големите европейски режисьори. Създава се Музеят за чуждестранно изкуство, чиято цел е да събира произведения от капиталистическия лагер. С една дума, открито се заговаря, че империалистите всъщност произвеждат  високо и качествено изкуство. Хората, живели доскоро в културна изолация, започват инстинткивно да правят сравнение със съветските и български произведения, които им се натрапват отгоре и изводите идват сами. Дори от Кремъл са притеснени от активната артистична среда в България и се опитват няколко пъти да спрат Людмила и да разтурят нейната групичка. Но просто разтурване няма да е достатъчно, нужно е очерняне. Иначе зловредните влияния ще се загнездят още по-сериозно в обществото. Така постепенно всеки от въпросния кръг се превръща в неин „любовник“.

 

Слухове за "развратната" червена принцеса и нейните артистичната бохема  започват да се пускат първо сред съпартийците, а постепенно и сред простолюдието. Най-упоритият от тях и до днес се разказва като чиста истина. Това е историята за Александър Лилов, наричан Стратега.
Един от шофьорите на партийния елит в онези години, който по ирония на съдбата се казва също Тодор Живков, се кълне, че Лилов и Людмила били кажи-речи „официални“ любовници и не си правили труда да се крият от хорските очи.
Една и съща клюка инатливо се шири из цялата страна – как Лилов

Лилов пиел вино от
капиталистическата обувка
на другарката Живкова

Според този слух, по пирове и банкети в провинцията, Стратега благовенно падал на колене, свалял луксозния чепик от крака на Людмила, пълнел го с алкохол и изгълтвал съдържанието му подобно на прабългарите, които приемали своята доза от рогове на животни. 
Всъщност, подобна клюка е твърде несъстоятелна, тъй като ДС има достатъчно данни, че Александър Лилов всъщност е бил съвсем безразличен към нея по други причини. Но Стратега и изключително умен – само затри години  (от 1971 до 1974) той се издига до втория по важност човек след Тодор Живков. Започнал като  заместник началник на културата,  той става член на Политбюро и секретар на ЦК на БКП, отговарящ за идеологическата работа. Тодор Живков има достатъчно основания да се притеснява, че Лилов е бъдещият Първи и го сваля от поста му след смъртта на Людмила през 1981. За обяснение на тази постъпка отново в обръщение влиза слухът, че Лилов е бил любовник на дъщеря му.
Като се вземе предвид как е работела ДС по онова време, ако Татовата щерка в действителност беше една развратна и разглезена мома, до днес десетки сексуални снимки щяха да се продават на медиите. Тъкмо обратното – в ефира царят само слухове, клюки и внушения.