Със сигурност познавате Иван Юруков. Най-вече като един от главните герои в най-гледания телевизионен сериал в страната в момента – Столичани в повече.
Той завършва НАТФИЗ през 2004 г. в класа на проф. Стефан Данаилов. От 2005 г. е в трупата на Народния театър. В момента играе в постановките Престъпление и наказание, Балът на крадците, Идеалният мъж, Осъдени души, Мизантроп, Полет над кукувиче гнездо и Слуга на двама господари.

Две години подред Иван Юруков получава номинации Аскеер в категорията изгряваща звезда за ролите на Сганарел в Лекар по неволя на Молиер с режисьор Мариус Куркински и Дмитрий в Бягащи странници на Казанцев с режисьор Николай Ламбрев-Михайловски.
През 2008 г. получава награда от Министерството на културата за постигнати високи творчески резултати и принос в развитието на българската култура. В киното има главна роля в комедийната антиутопия Леден сън на Иван Георгиев, снимал се е в италианския Exodus за RAI Uno, също и в телевизионния Самотни сърца на дебютанта Валентин Гошев. Участва в Ако някой те обича реж. Киран Коларов, в нашумелия Аве на Константин Бонев. През 2010 г. се снима в документалния филм Кметът на режисьора Адела Пеева, посветен на легендарния софийски градоначалник Иван Иванов.

Късометражният филм Лора, на който е режисьор и оператор, печели феста Синемаспорт през 2007. Същата година с късометражния филм Луизет Юруков печели две награди на фестивала В главните роли: Детето. В новия български сериал на bTV Столичани в повече играе главна роля - на Андрей Лютов.
За какво си говорихме след купищата телефонни обаждания, проведени между снимките на сериала и представлението в Народния театър, ще разберете от следващото интервю.

Господин Юруков, актьорската професия изисква самодисциплина, концентрация и отдаденост. Как успявате да съчетавате ангажиментите си в сериала, киното и театъра?

Човек си разпределя енергията така, че да може да се справя. По отношение на самодисциплината - и театърът, и киното я изискват, така че нещата са взаимно свързани и се допълват. Театърът изгражда актьора и благодарение на този му опит той може да се развива в една друга реалност, каквато пък му е предоставена от киното.

Тоест според Вас основополагащ е театърът?

Определено театърът поставя основите на професията, а кое ти се отдава по-лесно е отделен въпрос. Киното и театърът са различни неща и всяко от тях поставя различни предизвикателства, но като цяло в театъра има повече провокация. Всяка вечер в театъра идва различна публика с непредвидима реакция, пред която ти си изправен; всяко представление е уникално, нищо че се повтаря всеки път. За мен в театъра има изненада, има живот. Докато в киното целия процес е много по-съсредоточен, всичко се заключава в повторение на дубли и когато се получи търсения ефект, просто се запечатва и не може да бъде променено.

Телевизионните зрители замениха ли турските сериали с български?

Определено да! Мисля, че успяхме да се наложим над турската конкуренция. И много се радвам за това. Аз съм сигурен, че зрителите гледат не само сериали, но и новите български филми по кината. В последно време се появиха много добри, дори такива, които не са субсидирани от държавата. Беше дадено поле за изява и на много млади автори. И хората, от които зависи това да бъдат показани тези млади автори трябва да обърнат внимание и да бъдат по-толерантни. България се променя, има съвсем ново мислене, младите хора мислят по различен начин – има такива, които са живели в чужбина, такива, които са натрупали по различен начин опита си, които имат какво да кажат – така че трябва да бъде толериран този процес и да им бъде дадена възможност да се изявят.

Когато хората по улицата Ви разпознават това каква емоция провокира у Вас?

Случвало ми се е например, вървейки по улицата да чувам, че говорят за мен, а аз съм точно зад тях. Но те говорят за онова, което познават от ролите ми, а не за мен като личност. Хората имат нужда да харесват позитивен герой или персонаж, на когото симпатизират. Те вярват в това, независимо, че на екрана е измислен герой. Ако аз съм в ролята на този персонаж, положителната енергия е насочена към мен. Ако се запознаем и имат контакт с мен, вероятно е да имат друго впечатление... Или пък същото... Но като цяло ми е по-скоро приятно.

Кой прилича на Вас от двамата Ви най-популярни герои “от телевизора” – геят бизнесмен от Забранена любов или фотографът плейбой от Столичани в повече?

Никой от двамата не е мое копие, естествено. Разбира се, че по-близък ми е моят герой от сериала на бТВ Столичани в повече. От една страна, той е човек на изкуството, какъвто съм аз. От друга страна, той е бунтар, обича да експериментира със себе си и с живота, има своя кауза и тя е да бъде независим по всякакъв начин. Героят ми от Забранена любов няма нищо общо с мен. Макар че е интересен като персонаж.

Хората често са свикнали да смятат, че актьорите са много добри лъжци, манипулатори, които могат да извикват емоции у себе си, каквито са им необходими за дадена ситуация, да се разплачат, когато си поискат... Така ли е?

За всеки би трябвало да бъде ясно, че актьорската професия е „наужким“. Тоест ние се поставяме в обстоятелствата, изисквани от сценария и чрез инструмента си (тялото) актьорът трябва да изсвири цялата партитура, написана от автора. По този начин до зрителя достига енергията, която авторът е вложил. Това е магията – умението да пресъздадеш съкровената идея на автора и по този начин тя да бъде преведена на духовния, материален и вербален език, така че зрителят да я усети.