Съжалявам, че личната история на моето семейство навлезе по такъв болезнен начин във фокуса на общественото внимание. Тази човешка, житейска драма излезе извън рамките на всичко, което съм си представяла, че може да кажат двама души, които са наранени.

Не бих искала да коментирам нито отношението, нито тежките думи, които чух за себе си в събота. В едно семейство винаги има грешки – не може от това да се правят истории, да се вадят заглавия.

В опита да се разобличим взаимно не осъзнахме, че всъщност наранихме най-скъпото и за двама ни – нашето дете. Ава е най-хубавото нещо, което имам в живота си.

Вярвам, дори съм сигурна, че и за Иван тя значи същото. Искам само едно – Ава да има щастливо детство и да виждам отново усмивката върху лицето й.

Искам да призова Иван да престанем да говорим чрез медиите и да затворим тази страница. Знам, че както присъствието на майката, така и присъствието на бащата са истински важни за едно дете.

Иван има своето неизменно място в живота дъщеря ни и никога не би възпрепятствала връзката между тях.

Искам нормален живот за Ава, искам да бъдем пълноценни родители. Без омраза помежду си, без обиди и обвинения. Да се държим достойно, защото това е най-вече отговорност към нашето дете. И защото Ава го заслужава.