Днес отбелязваме 134-тата годишнина от подписването на Санстефанския мирен договор между Османската империя и Русия, с което Руско-турската освободителна война приключва. Това е денят и в който идва краят на петвековното турско робство у нас и се създава Третата българска държава. За първи път годишнината от подписването се чества през 1880 г. като Ден на възшествието на престола на император Александър II и заключение на Санстефанския мирен договор.

От 1888 г. се празнува като Ден на освобождението на България. Под това име се утвърждава със Закона за празничните дни на Княжество България от 1900 г., както и със заменилия го Закон за празниците и неделната почивка от 1911 г. За първи път се чества по нов стил на 3 март 1917 г. след въвеждането в България през 1916 г. на Григорианския календар.

Трети март е определен за национален празник с Указ 236 на Държавния съвет, издаден на 27 февруари 1990 г., и с Решение на 9-ото Народно събрание от 5 март 1990 г. Денят е избран за национален празник на България, защото тогава за първи път българските земи се споменават и като политически аргумент.

На трети март 1878 г. в тогавашния истанбулски квартал Сан Стефано граф Николай Игнатиев и Александър Нелидов от руска страна, както и външият министър на Османската империя Севфет Мехмед паша и посланика им в Германия Садула бей, подписват мирния договор. Заради новото разпределение на териториите обаче окончателният спор между Великите сили се урежда чак през юли същата година с Берлинския договор.

Всъщност мирните преговори преди подписването на Санстефанския договор започват още от 13 февруари. Те вървят мъчително, а руското правителство започва да усеща намеренията на Османската империя и затова решава да предприеме по-твърди мерки с цел по-скорошно подписване на договора. На 25 февруари в Сан Стефано пристига и великият везир Ахмед Вефик. Продължават и обсъжданията относно границите на България, но не се постига споразумение. Османската империя не е доволна от откъсването на границите й. Тогава преговорите прекъсват, а граф Игнатиев уведомява главнокомандващия на войските княз Николай Николаевич, че примирието трябва също да бъде прекъснато, а настъплението – подновено.

На 1 март руските представители поставят ултиматум на османската делегация да подпише или военните действия ще бъдат подновени. Руската армия в околностите на Сан Стефано се строява на линия в посока Цариград. След тази демонстрация на сила преговорите са възобновени.

Договорът е подписан на 3 март, а клаузите на мира са представени след ратифицирането му, което става две седмици по-късно — на 17 март. Решенията на договора влизат в сила на 18 март след като съдържанието му е съобщено с циркулярна нота от руския канцлер княз Александър Горчаков на останалите велики сили.

Как ще отбележи България празника си днес?

В цялата страна започват тържества, посветени на Трети март. Във всички епархии на Българската православна църква се отслужват празнични молебени.

Началото на официалните церемонни пък е в София, където пред паметника на Незнайния воин ще бъде издигнато националното знаме. Там се събират президентът Росен Плевнелиев, премиерът Бойко Борисов, общественици и духовници.

На връх Шипка също се чества 134-ата годишнина от подписването на Санстефанския мирен договор. Официалните лица, сред които е и вътрешният министър Цветан Цветанов и министърът по еврофондовете Томислав Дончев, ще присъстват на тържествения ритуал на легендарния връх, с който ще отдадат почит на загиналите герои от Руско-турската освободителна война.

По-късно вечерта в София националното знаме отново ще бъде издигнато и ще се проведе тържествена заря-проверка. Там президентът Росен Плевнелиев ще произнесе тържествено слово. Час след това той ще даде и прием с официални гости в Гербовата зала на „Дондуков“ 2. За първи от 10 години приемът няма да бъде в Националния исторически музей.