Тези дни гледах филмовата сензация АРТИСТЪТ, която освен с Оскарите е интересна и с поуките си. Съжалих, че я пренебрегнах миналата пролет в Кан, мислейки че е излишно гледането на подобна мелодрама. Разказва се за супер звезда на нямото кино, която отказва да приеме говорещите филми и в резултат на това стига да просешка тояга и до самозапалване.

И както се казваше в любимата ми поема от Валери Петров: “та едва я спасили прогресивните сили”. В ролята им влиза дългокрака красавица, преуспяваща в омразните говорещи филми.
Нещо такова се развива и в българската политика тези дни. Също като в нямо кино правителството се опитва за стотен път да продаде пиар номерца, които вече не хващат дикиш. Нито позицията на морален стожер, нито прехвърлянето на нови вини на старите управляващи, нито оправданията за предизвистената (поне от нас) смърт на българския бизнес с международното положение.Истинският виновник е безидейността на самото правителство в лицето на финансовия и икономическия министър. Понякога многото говорене е като никакво, защото хората просто престават да слушат. Нямо кино!

Ала не е само кабинетът. Вижте бившия президент, чиито емисари, казват, вече наобикаляли медиите с обещания за бъдещи творчески планове, основно във финансовата част на агитацията и пропагандата.
Георги Първанов е човек от нямото кино на българската политика – 20-и век, докато ние живеем във второто десетилетие на 21-и век. Той може да е изпуснал този факт, докато караше 10 години в президентството, ала това не променя нещата. И внук има вече човекът - да си гледа пенсията. Нямо кино!

Иван Костов, друг от неизменните като Лили Иванова призраци от нямото политическо кино на прехода, и той бил тръгнал на политически пазар със заветната цел да подчини СДС чрез хора отвътре. Човекът действа на принципа на колониалните империи от едно време, според който една шепа хора може да владее половината свят. Пък макар и да го прави медийно чрез новата Фейсбук страница за правителството на ОДС (1997 - 2001), която видяхме, пълна със снимки на Костов с Надка Михайлова. Хубаво време, ама минало, за съжаление. Нямо кино!

В тези истории с продължение, които политиците ни разказват до скъсване и не щат да спират, има нещо сериално. Което пък ни води до специалния проект на Супер 19’, който е посветен на сериалите.
Ще научите как 50 милиона лева отидоха за тях и нищо, а как турците печелят от своята сериална индустрия. Ще надникнете в опасните връзки между продуцентите и звездите, които се въртят в този бизнес – все едни и същи лица. Някои от тях ни досаждат вече половин век. Нямо кино!

Проклятието върху футболните съпруги е друг лайтмотив в новия брой на светския седмичник. Ето това е нещо ново и вълнуващо. Не е нямо кино!

Докато четете и се забавлявате, което малко насилено се получава като ефект и от нямото кино, използвам случая, за да ви пожелая по-добри новини до другия понеделник.