Защо живяхте в хотел България?

Такъв беше договорът. Бях настанена в малко апартаментче.

И не бяхте единствената. Тогава ли се сприятелихте с Бойко Драганов?

Да, и той живееше в хотела. Станахме много близки пирятели, каквито сме до днес и с него, и със семейството му. Той беше и остава човек, с когото мога всичко да споделя.

А как стана катастрофата, която преживяхте тогава?

На 3 юли катастрофирах челно на разклона за Кремиковци. Връщах се от Варна към София, не бях виновна. Признавам обаче, че карах с 20 км/ч над позволеното.

И стигаме до срещата с Румен Гайтански?

Нямах намерение да излизам онази вечер. Приятелката ми Стефка ме изведе насила в 11 часа. Случайно избрахме заведението, където да отидем. Нито бях чувала за Румен, нито знаех кой е. Той направи първата крачка. Беше смешно запознанство чрез посредник. Прати го при мен с въпроса: “Какво да направи, за да се усмихнете”.

Любов от пръв поглед ли беше?

Не беше любов от пръв поглед. Сигурно ми е направил впечатление, защото беше твърде различен от онези, които се въртяха покрай мен по онова време. Той е силен човек. Заминах за известно време за конкурс и с манекенски ангажименти в Турция. Останах 20 дни, защото спечелих титлата Модел на Вселената. Говорехме  по телефона през тези  три седмици. Когато се върнах, започнахме да излизаме. Някак от само себе си се разбра, че трябва да бъдем заедно. Румен беше мъж на място. Почувствах се сигурна, че има сериозни намерения. Повярвах, че може да бъде мъжът на живота ми.

Той ли е мъжът на живота Ви?

Имахме хубави години, чувствах се много добре с него. Сигурно може да се обясни по Фройд с липсата на баща, която все ме кара да се влюбвам в по-улегнали мъже. Мнозина такива са ме ухажвали, но с Румен имаше химия. Влезе ми в сърцето. Той много искаше дете. Аз малко се страхувах, но след като забременях, разбрах, че така ми е било писано. Не само, че не съжалявам, но със сигурност мога да кажа: Рая е най-хубавото нещо в живота ми. А иначе, като всеки красив роман, и в нашия нещата се развалиха от скандали за битовизми. Хора сме като всички останали.

Кога разбрахте, че любовта е свършила и как Ви помогна детето да преодолеете неминуемата криза?

Изведнъж пораснах. Според мен човек не се променя, а просто доизгражда своя характер. Вярно е, че години продължи моето фокусиране върху Румен и миналото. Изгубих 3 или 4 години в размисли и страсти. Вероятно причината е, че не мъж или жена застана между нас. Ние 100% си бяхме верни. Помежду ни застанаха дреболии. Той не си даде сметка, че съм едно момиче на 20 години, че покрай него бая се поразглезих и станах човек, който мисли, че някой му е длъжен. Но времето лекува всичко и спрях да го обичам. Уважавам го много и най-вече за това, че е отговорен за детето си човек.

Имали сте възможността да познавате легендарните герои на прехода като Жоро Илиев, като Димата Руснака, какви бяха те всъщност?

Едни момчета, оставени без избор. Хората си мислят, че пътят им е бил лесен, осъждат ги и ги оплюват. Не съм им адвокат, но с очите си съм виждала как помагаха на хора в истинска нужда, в беда. И нека да не забравяме, че техните деца останаха без бащи. С това искам да кажа, че монетата винаги има 2 страни. Жоро Илиев, за когото питате, го познавам като един усмихнат и позитивен човек. Приписваха му много жени, като повечето просто си го приписваха за престиж. Истински щастлив съм го виждала само с една. И това е Мая. Много държеше на нея. Като мъж, който наистина обича жената до себе си. Целуваше й ръцете, гушкаше я по един толкова мил начин, в дребните неща личи отношението. Не съм имала други, освен приятелски отношения с него, защото той беше приятел на Румен. Помня, че си говорихме малко преди смъртта му. Толкова беше щастлив, че са си осиновили дете. И второ. Разказваше как бебето му се усмихнало. Няма да забравя думите му: “Тези двете малките ще ми вземат сърцето след време”.

Ще позволите да Ви задам някои от въпросите от анкетата на Марсел Пруст. Вие щастлив човек ли сте?

Щастлива съм, защото се научих да се фокусирам върху хубавите неща, вместо да съжалявам за пропилените. Приемам живота, какъвто е.

Колко важни са парите?

Никога не са ми били самоцел, приемам ги като средство да живея добре. Имала съм моменти, в които съм разчитала само на мъж, но от много време разчитам сама за себе си.

В какво вярвате?

В кармата, в съдбата, в себе си. Човек може да постигне всичко.

Любимата Ви дума?

Слънце.

Има ли книга, която Ви промени?

“Брида” – разказва за едно различно момиче. Научих много от нея.

Кое е най-голямото Ви постижение?

Рая, която расте много възпитано и добро дете, за което трябва да благодаря и на моята майка, която помага дъщеря ми да бъде емоционално здрава и щастлива. На второ място е титлата Мис България. Постижение ми е също, че се справям с живота.

Кое място е Вашето място?

Място, където е лято и има много зеленина и като си затворя очите веднага виждам една къща на приятели в Южна Франция, защото е направена на точното място и с много любов.

Когато се озовете пред Бога, какво ще му кажете?

Живях, както мислех, че е редно.