Никой нямаше да разбере, че е починала една от възловите фигури на социализма Емил Александров, ако журналистката Светослава Тадаръкова не беше вдигнала ВРЯВА по телевизията. Ала в малкия Канал 3. Причината беше, че соцлегендата бе дал последното си интервю за нейната документална поредица, която излъчва в момента по ВВТ. Александров е починал мистериозно в Пирогов, разказва Светослава.

Александров беше един от двамата основни източници на Тадаръкова за сензационните разкрития, които заедно правят в документалните филми Тайните на соцелита. А старата кримка знаеше какво говори, тъй като Емил е дясната ръка и първи заместник на Людмила Живкова като министър на културата. По онова време титлата се нарича „първи заместник-председател на Комитета за култура”.
Заради позицията на дъщерята на тогавашния държавен глава

като истинска принцеса на режима,

ролята на Александров всъщност е много по-ключова, отколкото формалната му длъжностна позиция подсказва.
Мястото му до нея обаче се оказва повече проклятие, отколкото благословия. Когато тя е отстранена от съветските другари, които виждат в организираните от Людмила международни писателски срещи, световни детски асамблеи и най-вече в честванията за 1300 години България, заговор срещу соцсистемата и комунистическия режим посредством кадифените ръкавици на културната интеграция към Запада. Дали Живкова сама избира смъртта или е убита, както са убедени повечето й съратници, за нейните най-приближени сътрудници

настъпват тежки времена след лятото на 1981 г.

През 1982 г.  двамата най-висши сановници от така наречения таен кръг на Людмила са изправени пред съда. Това са Емил Александров и Живко Попов, заместник-министър на външните работи. Те са обвинени, че са прахосали над 6 милиона долара – нещо като

30 милиона евро днес

по линия на държавната програма Културно наследство, която координират. Това е любимото дете на Людмила – начинът България да изкупи обратно някои от светините на своята култура, да направи уникални фондове на своите галерии, да напълни библиотеките си с модерна литература и пособия, да престави своето уникално тракийско злато.
Именно наследството на древните племена, съставили около една-трета от нашия народ при основаването на българската държава през 681 година среща Людмила с Емил Александров. Това става някъде през 1973 г. в Париж, където той работи като дипломат. Именно негова е идеята тракийското злато да бъде превърнато в културната марка на България.
Дъщерята на Тодор Живков, която по онова време събира своя екип от млади, активни и европейски настроени хора, с които

да промени държавата и системата,

веднага предлага изкюлчително високия пост първи-заместник министър на Александров. Той влиза в отбора, редом с изключителния професор – траколог Александър Фол, издигнат от нея до министър на просветата, редом с големия поет Любомир Левчев, който е другият й първи зам. и по-къкно става шеф на Съюза на писателите, лидерът на хуздожниците Светлин Русев, многостранният талант и виден колекционер Богомил Райнов, стигналият до втори човек в БКП след татко й Александър Лилов, който беше депутат и при демокрацията до 2005 година и още няколко интелектуалци.
Те бързо си навличат гнева на партийците, с тях се държат като със секта. Пускат отвратителни слухове за „оргиите” им, смятат ги и

направо ги обявяват за ненормални

Докато Людмила е жива обаче, безграничната любов на Бай Тошо към нея след смъртта на съпругата му и нейна майка Мара Малеева, кара враговете да се въздържат от активни действия. Когато тя отива в отвъдното, вълците нападат нейните хора. Лилов е свален от постовете си, Русев е изключен от партията за дисидентство, а Александров и Живко Попов направо отиват на съд. Те получават тежки ефективни присъди, които излежават в затвора.
След настъпването на демокрацията, двамата са

оправдани по всички обвинения

Ключовите свидетели срещу тях оттеглят показанията си, които очевидно са измислени. Лъсват обаче далаверите на бая соцелит, който на гърба на  културното наследство си урежда охолен живот и солиден шопинг за държавна сметка не само у нас, а дори и в Лондон, Виена, Берн.
Забравени от всички, Попов и Александров живеят трудно. По ирония на съдбата, точно по Великден, когато

олигархът Цоло Вутов

дари копие на трайкийското злато за 15 милиона лева на Панагюрище и новините започваха с тази тема, Емил Александров мистериозно почина в Пирогов. Дали и нашето съкровище носи прокоба, както намерените в египетските древности???