В Съединените щати българинът се прочува със своята философска концепция за свят, изграден на принципите на мира. И за навлизането в измислената от него Ера на Водолея.

Сред последователите му според някои свидетелства бил самият Айнщайн, който твърдял, че вместо на него светът трябва да падне в краката на Дънов, защото именно българският селянин бил най-блестящият ум на човечеството. Има, разбира се, наши „специалисти”, които се съмняват Айнщайн някога да е изричал или писал подобни слова. Без това типично за българския характер вечно подозрение, Бялото братство на Дънов има хиляди и хиляди последователи в Щатите и Канада. Както и в цяла Западна Европа. Най-силно е то във Фрaнция, където гениалният дизайнер Пако Рабан е афиширан последовател на учението. 

На практика той пристигна в България в най-трудната й 1996 година не заради ревю, а за да се поклони на гроба на Дънов в запазената и до днес градина на братството в „Изгрев”, където навремето – преди смъртта си в края на 1944 г. е бил приемният салон на Петър Дънов. Тогава Рабан не може да се примири, че вместо да тръгне по пътя, начертан от философа, роден по нашите земи – към доброто, духовните ценности, образованието и културата, неговите наследници и сънародници са тръгнали да строят дивашки капитализъм от най-долна проба.

Кой е Петър Дънов? За българската православна църква, преследавала някога предтечите на Учителя – богомилите,1 той е последният еретик. Именно за такъв го обявява на 7 юли 1922  г. архиерейски събор на Българската православна църква. Тя го определя официално за самоотлъчил се от нея, а учението му – „за еретическо и опасно за вътрешния мир и обществения морал”. Някои негови последователи също са отлъчени от Църквата. Главно обвинение срещу него е, че се идентифицира с Христос, въпреки недвусмисленото му изказване от 8 август 1920 г:

"Христос не съм, но Христос е в мен. Ако бях Христос, за когото ме мислите, щях да управлявам целия свят. Щом не съм такъв човек, не съм и Христос. Христос не е на физическия свят.”

По различен начин го оценява Римокатолическата църква. По времето, когато Дънов и учението му са най-силни – между 20-те и 40-те години на 20-ия век, за един период от време папски нунций (посланик на Светия престол) у нас е италианецът Анджело Ронкали. Той е много близък с българското царско семейство, както ще научите от следващия епизод на нашия сериал. А Кобургите изпитват уважение към Бялото братство и го смятат за важен духовен двигател. По-късно, когато става глава на Ватикана т.нар. „български” Папа Йоан XXIII е повече от категоричен в думите си, които е и записал: „В днешната епоха най-големият философ, който живее на земята, е Петър Дънов.”

В дните, когато Бялото братство прави своя събор на Седемте рилски езера и практикува типичната паневритмия – симбиоза между танц, музика и ритуал, ще продължим сагата за Дънов и тайната власт на неговото учение в следващите броеве. Утре очаквайте – как Учителя като първия български астролог и нумеролог влияе на Борис III и царското семейство.