Бабата има само броени месеци да се порадва на Малък Тошко. Ракът безжалостно я отнема от нейните близки. Внучето така и няма шанса да запомни тази невероятна жена, за която никой никога не е казал лоша дума – дори отявлените врагове на Тодор Живков, които не липсват дори в най-триумфалните му години.
Смъртта на д-р Малеева – стожерът, около който се крепи фамилията Живкови, сякаш е началото на края на щастието за членовете на клана. Не минава много време и зверска катастрофа едва не отнема любимата дъщеря на Тато – Людмила. Тя никога не се възстановява напълно от претърпените физически и психически травми. Но и никога не спира да работи и да пътува, сякаш предусещайки, че не й е отредено много време на тази земя.

1981 година, когато Бай Тошо навършва 70, а Малък Тошко – 10 е най-нещастната година за фамилията. Людмила крои грандиозни планове за есента, когато държавата по нейна идея ще чества 1300-годишнината си, а тя смята да осъществи големи политически революции.
Преди това обаче тя изпраща децата си Жени и Тошко на море в резиденция „Евксиноград”, а после тръгва на две последователни дълги и натоварени посещения в двата края на света – Индия и Мексико.

Още в любимата й държава на духовността българският министър на културата не се чувства добре. Вместо да отложи визитата в индианската земя обаче, тя не остава да си отпочине в София. В един и същи ден каца, сменя куфарите и полита за Америка. В Мексико нещата се усложняват. Дотолкова, че програмата на делегацията е прекъсната, а от София е повикан спешно съпругът на Людмила – Иван Славков.

Лекарите правят всичко възможно и Живкова отново е на крака. От летището се отправя на правителствената вила в Боровец, за да си почине на хлад и да не се натоварва. Децата са още на морето – майка им не иска да я виждат бледна и на ръба. Надява се да се съвземе преди да са се върнали.
Последният й ден обаче променя всичко. Вероятно във връзка с лансираните от Людмила промени в управлението на страната, за които се бори, двамата с баща й се скарват. Той настоява, че СССР и без друго трудно преглъща духовните инициативи на Людмила, така че не бива да се рискува с излишни движения. Тя бързо се изнася към София. Същата нощ умира във ваната на вила „Калина” в Бояна.

В това време Малък Тошко и Жени, която не след дълго ще бъде осиновена от дядо си и ще започне да носи фамилията Живкова, нищо не подозират. Сутринта ги будят и след закуска ги откарват на летището. Там ги чака специално изпратен от София самолет.

Двамата, колкото и да не разбират, усещат, че нещо не е както трябва. Когато пристигат, откарват ги в семейното жилище на сегашния булевард „Левски”. Там ги чака Иван Славков, който успява да им каже само 3 думи: „Майка ви почина”.
Децата са в шок. Малък Тошко се разревава и се скрива в кухнята, докато сестра му се заключва в една от баните на огромното жилище. Ударът е страшен. В един момент хлапетата се превръщат във възрастни хора.

„Не можех да осмисля какво е станало, не можех да приема, че е възможно да загубиш родител. Чувал си за смъртта, но никога не си си представял, че ще се случи на теб или в твоето семейство. Колкото и майка ми да е отсъствала от дома, защото тя работеше като луда и за нас с Жени се грижеха жени, смъртта й отвори огромна празнина пред мен”, спомня си онзи най-тъжен ден в живота си 41-годишният вече Тодор Славков в свое интервю.

/Следва продължение/