Алекс, а как ви избраха за филма Шивачки?
Майка ми все още беше сравнително добре, когато й дадох да прочете сценария и тя много го хареса. Одобриха ме след втория кастинг, а за пръв път видях какво съм направила чак на закритата прожекция за екипа. Лошото на киното е, че там си поставен пред свършен факт, не можеш да усъвършенстваш изпълнението си. Иначе дълго обмислям, преди да приема дадена роля. Преди го правех с майка ми, сега - с приятели или с Иван. Майка ми даваше много съвети, но винаги ме оставяше сама да вземам решенията. И никога не е използвала връзките си, за да ме вкара където и да било. Казваше, че родителите са до време и трябва да знаеш какво да правиш с живота си, като си отидат.  

Къде се чувствате най-добре – в театъра, на снимачната площадка или в телевизията?
Ами навсякъде.  В театъра преди всичко. Той е най-важното нещо според мен. Много бих се радвала, ако снимам и в киното. В театъра имаш директен контакт с публиката и тя на момента ти реагира. Може да експериментираш, да пробваш нови неща, с всяко следващо представление трупаш опит. Докато в киното каквото заснемеш, това остава. Имаш право на няколко дубъла и това е. Телевизията също е изживяване, особено, когато водиш нещо на живо и трябва огромна концентрация.

Как според вас  хората трябва  да изживеят живота си?
Животът трябва да го живеем съвсем нормално. Не като на кино или театър. Те могат да бъдат професия или хоби, но не може да играеш в живота. Човек трябва да бъде нормален и да има нормални отношения с хората. Хората сами си правим много сложни нещата, драматични. А всичко може да бъде толкова просто и елементарно.  

В други интервюта често сте споменавали, че искате да се махнете от България?
Ами какво да правя тук? Вижте какво става с младите и кадърни хора – чудят се какво да правят, как да преживяват, как да се реализират. Навсякъде по света подкрепят таланта, тук не. За да успееш в България, трябва да имаш връзки, затова от телевизионния екран ни залива само помия и гледаме някакви неудачници и некадърници. Просто ужас. Мразя интернета и социалните мрежи и нямам профили. Може да звучи странно, но е така. Замислям се дали искам моето дете да живее тук.

Има ли надежда нещата да се оправят?
Откакто се помня, живея с изречението, че за нас нещата ще се оправят. Днес съм убедена, че нещата никога, ама никога няма да се оправят, нито за нас, нито за децата, нито за внуците ни. Ние винаги сме живели в криза, така че не знам за какво си говорим. А къде се пропукаха нещата ли? Ами дойдоха някакви мутренски времена. Новото поколение отрасна с някаква безумна чалга и не знае нищо друго освен Глория, Анелия. Не чете, не се интересува от нищо друго, освен от интернет, компютри и социални мрежи. Интересува се да е с най-новия телефон, прическа. Виж на какво приличат момичетата. Не може ученички да изглеждат като 30-годишни жени. Те са гримирани, защото подражават на тази чалга култура. Не може баща да подари за бала на дъщеря си силиконов бюст. Някъде се разминават нещата. Това не са ценности. Трябва да се запитаме накъде отиваме и какво се случва.

Досега имали ли сте възможност да напуснете страната?
Аз съм много объркана и много се страхувам. Вече мисля по друг начин като имам дете. Днес съжалявам, че когато имах възможност да се махна от тази държава не се махнах. Аз не искам детето ми да живее тук и ще направя всичко възможно това да не се случи. Тук човек няма сигурност, не може да си направиш някакви планове. Хората в чужбина си знаят програмата за две години напред, а у нас утре не знаеш дали ще имаш работа.

Защо се разделихте с Руслан Мъйнов?
Казвала съм го много пъти, просто дойде моментът да се разделим и го направихме. Хората се срещат и се разделят. Никой не е виновен, просто се случва. Хубавото е, че всичко протече нормално - нямаше скандали, драми, и останахме приятели. Но не обичам да говоря за интимните неща от живота си.

Не обичате да говорите за личния си живот, но какво място имат в него Иван Ласкин и дъщеричката ви София?
Те са най-хубавото нещо в живота ми. Иван е прекрасен човек, моя най-добър приятел и моя спътник в живота и така се надявам да бъде и за в бъдеще. Едно прекрасно момче, един мъж, който в същото време е и дете, който толкова се грижи за мен, че думи нямам. Изключително чувствителен и раним, качества които прикрива, защото ако разберат, че е такъв ще го смачкат. Много честен, много верен като приятел, като мъж. Той ми е подкрепа, опора, той е всичко за мен. А с появата на София – щастието е цяло. За мен трите най-важни неща са семейството, приятелите и истината в отношенията между хората.

Суетна жена ли сте?
Някои от приятелите ми казват, че съм суетна, защото изпитвам необяснима страст към огледалата. Обичам огледала, но не за да се кипря, а защото дават простор и светлина. Страхувам се от мрака, обичам да е светло. Вкъщи имам голямо огледало в антрето и гардероб с огледални врати в спалнята.

След ВИП Брадър какво ви предстои?
Ами ще продължа да играя в театъра, ще си гледам детето. Вероятно ще снимаме и нов сезон на Женени с деца в България. Имам и други предложения, които засега ще запазя в тайна, тъй като все още са проекти.