Създаването на традиция с разменяне на подаръци за Коледа идва точно преди 190 години от поема на Клемент Мур. Тя е публикувана на 23 декември 1823 г. и популяризира нещо, което в съвременния свят е превърнато в мономилиардна традиция навсякъде по света.

След това Дядо Коледа вече е доста популярен персонаж и често е изобразяван облечен според модата на сезона – ту е в зелено, ту в пурпурно, ту в кафяво, а също и в синьо, както и до днес го пременяват в Русия.

Един вестник канонизира червения костюм на добрия старец. Това е американският флагман „Ню Йорк таймс” през 1927 г. Медията изравя ретро коледни картички на художника Луи Пранг от 1885 г.

За четири години червеното е хит за Дядо Коледа в пресата. През 1931 г. тази визия е клиширана с изображението, което Хадън Съндблом рисува за рекламата на „Кока Кола”. Имиджът става истинска американска попикона.

Превръщането на Дядо Коледа в пазарен феномен обаче е заслуга на друг човек. През 1890 г. бизнесменът от Масачузетс Джеймс Едгар решава да сложи стареца на витрината на универсалния си магазин. Децата били неудържимо привлечени и продажбите ударили рекордни величини. Останалите търговци въвели традицията и от тогава коледната украса е задължителна в търговията на дребно.

Той не бива да бъде ерген. Това просто не е сериозно. Така смятат много маркетолози, които не си представят, че несемеен човек би могъл да бъде символ на бум на продажбите за фамилен празник. Въпреки че още през 1949 г. Джеймс Рийс измислят жена за Дядо Коледа в разказа си Рождественска легенда, налагането на улегналия образ на стареца и неговата спътница в живота става едва през 1889 г. чрез първата модна библия – списание „Харпърс Базаар”.

Изданието й дава име, което бихме превели като Добрина. У нас обаче е възприета руската концепция, а според нея половинката на Дядо Коледа е Снежанка – героиня от съвсем различна приказка. Тя обаче по-скоро изглежда като дъщеря на стареца, освен ако не го виждаме като някакъв побратим на Хю Хефнър и Силвио Берлускони.