Руснаци пуснаха първия АЕЦ преди 59 години

„Жолио Кюри” е име на известна улица в София, на която е много престижно да се живее. Пак на нея се събира генералският кръг на старите кримки от „Монтерей”, които 23 години са подозирани, че дърпат конците на босовете, олигарсите и политиците, което ще рече – на цяла България. Нововремските чичовци го правят по комшийски. Какво общо има ще попитате вие всичко това с ядрената история, която ви разказваме? Ще разберете...

Фредерик Жолио Кюри е първият човек, който успява да предизвика ядрена реакция при опит в своята лаборатория, да го докаже и да публикува резултата. Това става през 1939 година. И слага началото на ядрената енергетика.

Откритието идва точно навреме. Същата година стартира Втората световна война. Всички велики сили, които се борят по нейните фронтове, хвърлят луди пари, за да превърнат научното откритие в оръжие. И понеже нещата не им се получават навреме, за да смогнат да се изтрият един – друг от лицето на Земята, претворяват цялата тази работа в бизнес. Това е историята накратко. А сега надълго...

Преди човека с име на софийска улица, няколко учени подготвят почвата за великото откритие.  Пионерът е Ърнест Ръдърфорд. Експертът от прославения британски университет „Кеймбридж” е признат за гений през 1911 година.

Той разработва  теоритичен модел на атома, според който атомите се състоят от положително заредено ядро от протони, около които обикалят отрицателно заредени електрони.
Редица физици, между които Нилс Бор, Анри Бекерел и Мария Кюри – всичките днес са всепризнати светила в световната наука, стигат до извода, че атомното ядро може да бъде разцепено въпреки мощните сили, които го поддържат цяло.

През 1932 година Джеймс Чадуик, който е асистент на първопроходеца Ръдърфорд, открива неутрона. Две години по-късно групата на Енрико Ферми провежда експерименти по бомбардиране на уранови ядра с неутрони.

През 1938 г. цяла група: немските учени Ото Хан и Фриц Щрасман и австрийските физици и братовчеди Лизе Майтнер и Ото Роберт Фриш също правят успешни опити. Но всепризнатият и доказал експериментите учен е споменатият вече Фредерик Жолио Кюри.
Бягащите от фашизма немски и австрийски учени емигрират в Съединените щати, където яко се инвестира в разработването на атомни проекти.

Янките купуват мозъци на килограм, парите се сипят от военните. Така е създаден първият реактор Chicago Pile-1, който достига критичната точка на 2 декември 1942 като част от „Проекта Манхатън”.

В същото време, за да не изостава, съветският диктатор Сталин възлага не на кого да е, а на самото страшилище от КГБ Лаврентий Павлович Берия да ръководи конкурентния руски ядрен проект.

Той вади бая учени от комунистическите лагери на смъртта, където са заточени, дава им скъпи апартаменти и дачи, осигурява им невероятни за военната и следвоенната беднотия условия и ускорено работи по създаването на оръжие на базата на последните открития.

Атомът се прочува със зло. Той е използван за принуждаването на Япония да капитулира с нечовешки бомбардировки в Хирошима и Нагасаки, които обаче идват практически след края на Втората световна война, когато жълтурите вече са се предали. Актът е осъден от целия свят и се налага скъпата инвестиция в новата технология да бъде върната от бизнес.

За пръв път електричество е генерирано на 20 декември 1951 г. – по нашенски Игнажден – денят, по който се гадае за бъдещето, в експериментална станция в затънтения щат Айдахо. Реакторът там е съвсем мъничък - има начален капацитет от някакви си 100 кВ. Този реактор е и първият, който частично се разтопи през 1955 г.

Президентът Хари Труман, който е наредил използването на атомната бомба в Япония – „опасната играчка на Опънхаймер”, както поетично я нарича пресата, губи изборите от генерал Айзенхауер.
Един от козовете на военния срещу ядрения песимист е използването на атома за мирни цели. Той го обявява като своя официален политически приоритет при встъпването си в длъжност през 1953 г.

В Москва обаче също има нов властелин. Хрушчов е седнал в трона на Сталин и започва надпреварата с бъдещия отявлен враг САЩ. И селякът успява да дръпне още в първото състезание.
 
На 27 юни 1954 г. именно руснаците откриват първата в света атомна електроцентрала. Тя започва да работи в Обнинск. Реакторът подава 5 мегавата електричество, достатъчно за 2,000 домакинства.Америка е изпреварена. Но по-важното за света и за нас е, че тази скромна мощност е само първата крачка от един светкавичен път, който започва истинска енергийна революция.