Палмата на първенството сред дипломат. екзотиката държи медсестрата от Ямбол Таня Димитрова. Преди да стане посланик, тя беше известна с факта, че заради нейна подозрителна сделка с общината кметът на южния град отиде на съд и дори беше осъден, припомня Десант. Танчето обаче добре се оправя, щом вместо да я скрият в десета глуха, от партията я пратиха посланик не къде да е, а в бъдещия член на ЕС Хърватия. След като преди това я бяха курдисали за областен управител.

Най-сензационно е, че в графата „чужди езици” тя най-сериозно е вписала четири, които никой в този грешен свят не говори: латински, църковнославянски, библейски гръцки и библейски еврейски. Тези езици обикновено само се четат и то от изключително добре подготвени учени. Чудно, къде ли в Ямбол е овладяла тази гениална жена цялото това знание!

И най-вече как цялото това знание, което изглежда автентично като дипломата на друга калинка – Калина Илиева, помага на мисията на тази женица в новоприетия член на ЕС Хърватия. Където се говори ... хърватски. Може пък църковнославянският да й помага – знае ли човек???!!!
Абе, какво е Хърватия...Държава с прекрасно море и великолепна храна и вино. Кой ще й гледа дипломите за

две висши образования, за едното от които сама признава, че „не е точно висше, ами е курс”

Е, този ценз стигна известно време да бъде областен управител, сиреч да има ранг министър, в Ямболска област. По-интересно е дали дипломатическият имунитет ще я спаси, ако следствието срещу нея за източване на община Ямбол завърши с мнение за съд. Единствената й надежда за спасение е депутатът от ГЕРБ Светослав Тончев, който в миналото работеше като юридически консултант на фирмата на Димитрова.
Външният министър Николай Младенов, който нарече „боклуци” всички, които „си позволяват да не одобряват” политиката на правителството пред бТВ, опита се да убеди Европа, че Хизбула е атакувал бургаското летище и съобщи на британския премиер, че „тая няма да стане”, каквато я е намислил за визите към България, произвежда истински цирк във Външното министерство. Синът на подполковник от ДС, който се бори срещу посланиците от ДС, всъщност е оставил на най-важния ни пост в чужбина – посланик в Анкара кадър точно на Държавна сигурност. Става въпрос за Красимир Тулечки. Той обаче е „добро ченге”, понеже е предложен от ГЕРБ през 2010 г. В друга взривоопасна точка – Косово също е момче от ДС на име Боби Бобев. От инквизицията срещу ДС оцеляха и

посланикът, подписал АКТА в Токио по настояване на министъра си

на име Любомир Тодоров.Нещо повече – от ДС, ама беше назначен за посланик не просто в ЕСК, ами наведнъж в две държави от ЕС – Естония и Финландия. Втората ни е голям враг по линия на влизането в Шенген и това със сигурност е било прието като подигравка от нея.

От ДС са също пратениците ни в ЮНЕСКО, Лисабон и в Каракас, където е бройка от „оня списък” от зората на демокрацията. Интересно защо за тях секирата не проработи. Апропо, другите посланици, върнати преждевременно от Ники, осъдиха Външно, сиреч държавата, т.е. платихме всички ние – данъкоплатците.
Отреклият се пред камерите на бТВ от делото на баща си министър има за

посланик в Хавана, откъдето се мести в Бразилия, своя собствен братовчед

Чавдар Николов, както писа Труд. Десант пък разкри екзотичното назначение на доктор за посланик в размирен Тунис. Там Никито прати нечутия в парламента, понеже не е направил нито едно изказване, но си е вземал 5-те бона на месец, ГЕРБ-ов депутат д-р Михаил Николовски. Дали на този фон изобщо трябва да се сещаме за

гей скандала с бг посланик, който преля чашата на Ватикана

и тя отказа да приеме, въпреки многомесечното упорство на Ники Младенов. Министърът толкова натискаше неговият личен фаворит Кирил Маричков – внук да стане посланик на България при Светия престол? Повечето нормални хора дори не биха си и помислили да правят подобни предложения. Особено чели звучащата като автобиография негова книга, където разказва как на неговия главен герой разни чичковци му правят „свирки” в сянката на Ватикана – насред Рим. Склададжийки и всякакви други ценни кадри също държат посланически постове при ГЕРБ и се преназначават така, че следващите да не могат да ги пипнат.

Впечатлението за тайфуни се допълва и от наистина нежни имена. Депутат от ГЕРБ в София по волята на все още дърпащият конците екслидер Андрей Иванов не стана само разносвачът на банички по детските градини Валентин Николов, издигнат до шеф на АЕЦ Козлодуй – първият неенергетик в това страховито кресло. А и шефката на софийските маршрутки и бивша служителка на Андрей Иванов – Стефани Михайлова. Като нема къде, та я туриха в образователната комисия. Сигурно, за да се образова. Жената, която

честичко пътува до Малдивите или е на яхтата на Андрей Иванов,

иначе е сръчна в някои работи. Ето, оповестени списъци за подготвяните и от тази власт заменки не минаха без замесването от медиите на нейното име. Както се казваше безсмъртното произведение на Станев: „Ако можеха да говорят”, та ех, ако такива като Стефани можеха да говорят какво и задкулисието на прехода – големи истини щяхме да чуем. Ама не могат, защото не им дават. Но ако

човек за едното име красно живее, това важи най-вече за Гинче Караминова

Последно тя се изяви като медиен експерт неотдавна, понеже като няма в коя комисия да сложат човек с нейния талант, избраха й място в медийната комисия. Което не е лишено съвсем от логика. Не друг, а тя предложи Закон за врачките, който може да не мина, но се чу за него. Пък и самата Гинче

е медиум в смисъл на народен лечител

със счетоводен техникум, който по съвместителство е преподавател по пиано в пазарджишко читалище.
Като ми говорят за влизане на граждански квоти – какво по гражданско от Гинче Караминова. Че пълни бяхме с такива граждани от нейния калибър в отиващия си парламент.
С пожелание да не се връщат никога повече в него, оставаме със спомена за нейната наистина неповторима прическа.

Тя ни върна към спомена за култовия тв сериал Жената зад щанда

И към неизбледняващия имидж на фризьорските салони от края на 70-те и началото на 80-те години, които бяха характерни с няколко неща: каските, оформящи фамозни бухнали прически като тази, кояато и до днес грижливо пази милата леля Гинче, както и непоносимата смрад на кадрин, която е впиваше отвсякъде и във всичко, стига да се озове човек в тези своеобразни храмове на красотата.