Кои са любимите ви танци?
Много харесвам аржентинското танго, румбата е също много нежна и красива.  Но обичам и страстните - самба и ча-ча-ча също ми допадат. Аз съм бърза, жива, темпераментна и тези танци ми отиват. В танците са партньорите са като скачени съдове са. Като дишането е, тъй като много разчиташ на партньора.

За какво мечтаете?
Имам всичко, което искам. Чувствам се добре и се радвам на това, което имам.

Как ще коментирате процесите, които се случват в България?
В България едно от хубавите неща е, че всички илюзии умират.  Страната на неограничените възможности в негативен план. А това калява духа. Не можеш да усетиш младостта си като волност и свобода. Не мога да кажа, че съм млад безгрижен човек. Родена съм във време на преход и вече над 20 години все нещо не е както трябва. Не помня период на стабилност. Разбирам защо хората бягат в чужбина. Макар да е ужасно трудно, има някакъв ред и стабилност, дори и да работиш като сервитьор, знаеш защо го правиш. Тук нищо не е сигурно, има хаос, правилата са изкривени. Хората с качества не се лансират, харесва се посредствеността. Подтискат талантливите. На преден план се вадят негативните неща у хората, не се радваме за техните успехи. Ако можем да намажем някого с гадории и помия, ще го направим.. Отношенията в държавата са клюкарски, тъжни.  Тук надежда за бъдеще няма. Не може пенсията ти да е 200 лв., а токът ти – 350. Всичко тук е объркано.

Какво ви задържа все още в родината?
Не знам какво ме държи, така са се стекли обстоятелствата. Не мога да кажа, че утре ще замина. Нито пък, че ще остана. Живея в този миг, очаквам  Дансинг Старс, намирам начин да оцелея както мога.

Бихте ли излезли да протестирате?
Бих, но не обичам насилието и агресията. А хората, които излизат навън, преминават границата. Това не искам да си причинявам, да ставам част от агресията. Този подход не ми харесва. Или ще стане още по-зле, или да стане чудо. Защото за да излезем от кризата, се иска много време. Служебното правителство няма да може да оправи толкова бързо нещата. Кой знае какво ще разкрият?! Но не разбирам друго- опитваме се да спазваме правила, да се доказваме колко сме добри, влязохме в Европейския съюз, но все нещо не успяваме. Как другите успяват?

Оптимист ли сте по природа?
Работата на всеки от нас е да реши да е оптимист или песимист.  Да си оптимист се искат усилия, труд, усилия. Автосугестия е – да убеждаваш себе си в някакви неща. Да си песимист е по-лесно. Но един песимист се разболява,  нищо друго не постига, разрушава се – себе си и хората около себе си. Затова не чета вестници и не слушам новини, тогава ти идва да се гръмнеш. Има и други неща освен лошите новини. Журналисти са ми споделяли, че хората не се вълнуват от добрите неща. В интернет лошите новини са с коментирани най-много, добрите не са интересни. Имам чувството, че повечето хора се хранят с гадостите. Казват, че няма лоша реклама. Не съм съгласна, защото така  създават лошо име. Колко е трудно после да го опровергаеш. Това е твоето бъдеще. Може да се окаже, че ти имаш лошо име и хората няма да искат да работят с теб.  Трябва да бъдем по-човечни и позитивни.

Как трябва да се променим?
Трябва да се култивира повече добротата, позитивизма – дори и да звучи като клише. Да се научим да се радваме на постиженията на другите, вместо да се интересуваме от това, къде са сгрешили. Повече да се взираме в себе си, а не в другите. Аз примерно не съм се интересувала никога от личния живот на другите, от кусурите им. Не преча на никого и не искам на мен да не ми пречат. Дори напротив – да помогнеш, да накараш някого да се усмихне.