Той никога не е бил звезда повече в кръчмите, отколкото на зеления терен. Никога не е водил фолкпевица. Никога не е поставял друго освен футбола и семейството си на първо място. За огромно съжаление 34-годишният Стилиян Петров каза тези дни "Сбогом" на футбола, пише Супер 19'.

Стенли винаги е бил в суперформа и ако това се случи, за всичко е виновен ракът. Болест, с която неотдавна сподели, че е успял да се пробери с цената на много мъки и двугодишно лечение.

Звездата му изгрява съвсем рано Още на 16 започва да играе за професионалния футболен клуб на родния си град Монтана. Талантът му е забелязан и той е поканен да се премести в ЦСКА – най-силния отбор в България в онзи момент. По същото време, но след него там попада и Бербатов.

Стилиян взема "малкия" македонец под крилото си на батко, въпреки че ги делят само 2 години във възрастта или по-точно казано – даже едва година и половина. На втората година от играта си за ЦСКА, Стан е забелязан от европейските клубове. Той оставя зад гърба си 64 мача в А група и през 1999 г. се мести да играе в Селтик.

Отборът е единият от двата гранда на Шотландия. Нашето момче намира мястото си там и дори достига до поста на капитан на отбора, което говори, че освен силен футболист е и душата на тима, както по-късно става и в българския национал след оттеглянето на последните мохикани от американското футболно лято на 1994 г. Стан наследява лентата през 2003 г. от ръцете на Краси Балъков. И извежда представителната гарнитура на родината до последното голямо първенство с нейно участие – Европейския шампионат в Португалия през 2004 г.

Най-щастливото време в живота му е периодът, изкран в Селтик, когато той не само доминира на терена, но и се жени за любимата си Поли. Бившата на подземния бос Поли Пантев, разстрелян в Аруба, коренно се преобразява като съпруга на симпатичния футболист. Тя му ражда две дечица, с които двамата много се гордеят. Създали семейство, те забравят за нощния живот и заведенията и се отдават изцяло на грижите за наследниците.

2006 г. е време разделно за Стилиян. Той напуска Селтик, за да влезе във Висшата английска лига с фланелката на славния клуб Астън вила, на който също става капитан заради безкрайното уважение на съиграчите си. В същата година се разделя и с българския национален отбор. На Стенли му писва от ърканията с треньора Христо Стоичков и той оставя лентата на "заяка" си от ЦСКА Митко Бербатов, който по-късно също се отказа от тима.

Любимец 19 обаче усети истинската любов и привързаност на милиони фенове по цял свят, когато не скри ужасяващата новина за заболяването си от рак. Млад и в разцвета на силите си, той призна за коварната болест. В негова чест и в Англия, и в България се проведоха вълнуващи бенефиси в подкрепа на слънчевото момче, при които неговият и наш номер 19 бе издигнат в култ. И тази година в 19 часа и 19 минути на 19 април феновете отново показаха солидарността си със Стенли и неговата болка.

А тези дни той пусна прощалното си писмо за раздялата с футбола, към който няма да може да се върне след безкрайното изтощение, причинено от рака. Като истински воин той не се оплака, не се оправда, не понечи да се обяснява.

В свой стил – тихо, интелигентно и скромно, обяви на света, че се сбогува с едно от двете най-важни неща на света в живота му. Остави футбола, но има другото си богатство - своето прекрасно семейство.