Според премиера на Малайзия Махатир бин Мохамад Сорос е „оркестрирал катастрофата като рецултат на „еврейски заговор”. А той просто си играе срещу тайлнадския бахт и малайзийския рингит, както преди това го е правил срещу британската лира и българския лев. Какъв друг би могъл да бъде наречен такъв човек освен филантроп, в превод "човеколюб".

Ако трябва да се каже с красиво определение кой е Джордж Сорос, най-лесно е да бъде обрисуван като износител номер 1 на революция. Ще кажете, че износът на революция е комунистически патент – стратегия на Сталин и Ленин. И няма да сбъркате. Също като Сталин и Ленин, Джордж е атеист. Атеист означава в директен и точен превод безбожник.  Дьорд Шварц, прекръстил се на Джордж Сорос е евреин от Унгария, от която избягва на 17 години още през 1947 г. при богатия си чичо в Англия. Но повече за личния му път ще научите в утрешния епизод от вестникарския сериал на "Всеки ден". Днес си говорим за политика.

С идването на президента Рейгън на власт във Вашингтон през 1980 г., Съединените щати, където унгарският емигрант е направил състояние от борсови спекулации, си поставят ясно и категорична цел да срине соцсистемата от периферията към ядрото – от Източна Европа към Съветския съюз. Търсят се спешно хора от региона, които да бъдат агенти на проникването. И унгарският емигрант е на точното място в точното време. Въпреки че се води демократ, Сорос се включва активно в тази мисия на републиканците. Той става спонсор на полския нелегален профсъюз "Солидарност", който според разкрития от архивите на Ватикана е подпомаган чрез дарения от католическата църква, чийто ръководител пак тогава става Карол Войтила – папа Йоан Павел Втори.

Всъщност обаче голямата част от парите идват от ЦРУ и банката на Светия престол, която пък е известна като една от най-големите перачници на пари в света, особено за мафията. От този щатско-католически проект, поверен на атеист, се ражда Човекът от народа Лех Валенса – прост работник, който след падането на Берлинската стена няколко години по-късно е избран за президент на Полша. Поради прочутата шокова терапия на дясната му ръка Балцерович от "Солидарност" днес нищо не остана, както и от нашето СДС. Ала нека да напомним, че Балцерович миналата седмица дойде у нас в компанията на бившия ни финансов министър и ликвидатор на българската икономика Симеон Дянков.

Отваряме скоба, за да кажем, че неслучайно той поема финансовите консултации на Грузия след т.нар. Революция на розите, довела на власт корумпирания режим на сваления от народа си преди нятколко месеца диктатор Саакашвили. Със съветите на нашия Дянков той постигна истинско икономическо чудо – 2/3 безработица и отчайваща бедност, придружени със закриване на местната академия на науките – нещо, което не успя до край да постигне тук, когато му се падна да бъде министър.

Така стигаме до българската история на Сорос. Постигнал успехи с лансирането на Валенса в Полша и на писателя Хавел в Чехия, щатският борсов спекулант прави цяла мрежа от фондации, които нарича "Отворено общество" в целия соцлагер. През 1990 г. те идват и у нас. Идеята е да се създаде група интелектуалци, които се образоват в Щатите и на които се плаща добре, за да  се върнат, да създадат имидж на експерти по иконимика, социология и политология, да сформират гнезда от неправителствени организации и групи за натиск. Вместо любимото на американците изтичане на мозъци към Америка, спекулантът открива нов начин за ограбване на бедните държави – откупуване на мозъци.

Те, от своя страна, изнасят революция и „заразяват” с вируса на либералната демокрация, както я разбира Сорос, и комшийски държави. Христоматиен е примерът с нелегалния износ на сак с пари от Ники Младенов като агент на "Отворено общество" в Сърбия, за което станалият военен, а после и външен министър на ГЕРБ възпитаник на Сорос сам разказа случката в предаване по БНТ, докато беше на поста.

Провинциалното момче попадна в един правителствен екип с други питомци на същото котило от затънтените кътчета на родината, амбицирани да покорят света като споменатия вече Симеон Дянков, Трайчо Трайков и ред други, воглаве с техните гурута Иво Прокопиев и Иван Кръстев. В приятелския кръг беше и ректорът на подпомагания от Сорос Нов български университет Сергей Игнатов, станал министър на образованието. Висшето училище, създадено от нежния по душа агент на Шесто управление на ДС проф. Богдан Богданов, е еманацията на просветните виждания на Сорос. Неговото "Отворено общество" ги лансира още през 1990-1992 година, когато се намесва в пренаписването на учебниците по литература и история.

Неговите хора замениха турско робство с "османско присъствие". Като представител на кръжеца президентът на България Росен Плевнелиев не се посвени дори на зарята на националния празник, вместо да каже от какво се е освободила България на 3 март, да изрече, че тя била изпаднала в "половинвековно прекъсване  на държавността".

Подмяната на историята продължи с обявяването на Левски и Ботев са терористи, на Баташкото клане за лъжлив мит, на "Под игото" за демоде, на Вапцаров за престъпник. Не е случайно, че тези хора, когато превзеха със свой човек Министерството на образованието, си платиха 1 милион лева от националните еврофондове, за да се опитат да ги извадят от учебниците, което слава на Бога, беше прекратено от просветния министър Анелия Клисарова. И това едва ли е последното национално предателство, за което ще разберем в просветата.

Всеки път, когато в някоя от страните от соцлагера стане напечено, хората на Сорос се активизират. Неслучайно те се обявиха за представители на протестиращите и при опита на премиера Орешарски да води диалог с хората, които не са съгласни с управлението му още на първия ден от бунта.

Не всяка от планираните революции на Сорос се получава. В Киргистан и Казахстан, в Украйна и Русия организираните протестни движения, между които могат да се намерят доста прилики – от начина за артистично представяне до символи, жестове и слогани, удариха на камък, въпреки че бяха доста истерични и дълготрайни. А в Киев даже за известно време хората на Сорос взеха властта, преди да се озовават в затвора.
Ще сполети ли тази съдба Саша Безуханова, Ива Прокопиев, Росен Плевнелиев? Само времето ще покаже...

в. Всеки ден