Сдружение "Позор"е създадено през 2008 г. от Здравко Григоров и Ангел Хаджийски като алтернатива на масовото киноразпространение. През изминалите години то организира множество фестивали, сред които е и набиращият все по-голяма популярност Sofia MENAR Film Festival. Тазгодишното му издание ще представи над 70 премиерни заглавия от Близкия Изток и Северна Африка. Фестивалът ще се проведе от 15 януари до 2 февруари в Дома на киното, Евро Синема, Одеон, Червената къща и Dada Cultural Bar.

Как се роди идеята да представяте близкоизточно кино пред българските зрители? Каква е историята на Sofia MENAR Film Festival?

Идеята се роди преди 6 години, когато стартирахме този проект под името „Цветята на Корана”. Това беше една ниша, която стоеше незапълнена в родния киноафиш и ние решихме да рискуваме. Началото беше изключително трудно, защото трябваше да спечелим доверието първо на световните разпространители, които да предоставят филмите си за показ, а след това и на зрителите, които трябваше да убедим, че си заслужава да гледат тези филми. Шест години по-късно може да кажем, че сме спечелили на наша страна и разпространителите, и зрителите.


С какви трудности се сблъсквате като организатори на такъв фестивал? Как се прави фестивал по време на криза?

Много е странно, но кризата по никакъв начин не се отрази на фестивала. През последните две години зрителите значително са се увеличили. С течение на времето и промяната на мащаба на фестивала, и трудностите се променят. Ако в началото трудно беше договарянето на филмите, то сега най-големите трудности са от логистичен характер. Доставянето на копията се оказа по-сложно от самото договаряне на техните права за прожектиране.


Каква е разликата в програмата между тазгодишното издание и миналогодишното?

Най-съществената разлика е в броя на филмите, с 20 повече от миналата година. Имаме и нова секция за съвременното изкуство в Близкия изток и Северна Африка – MENAR Contemporary. Тази година за първи път има и фестивални гости. Бату Акьол ще представи филма си „Джазът в Турция”, Джо Бу Еид ще поговори за това как се снима най-успешният ливански филм за 2013-та „На война... само по пола”, Дан Прибан ще посъветва българските зрители как да пътешестват из Африка, а Роберт Саво ще представи най-високобюджетната палестинска продукция „Спасителят”, част от която е заснета у нас.


Кои са акцентите в новото издание на фестивала? Кои филми не бива да пропускаме?

Много е трудно да изброим какво не трябва да се изпуска. Все пак всички тези филми ние сме ги селектирали измежду над 1000 предложения, които получихме през последната половин година. Ще призовем зрителите да присъстват на благотворителната прожекция на 20-ти януари в Дома на киното на филма „Когато слоновете излизат на война, страда тревата”, набраните средства от която ще бъдат дарени на бежанския център в Овча Купел.

Познаваме ли близкоизточното кино? С какво си прилича и с какво се различава от нашето?

С годините се е формирала публика, която следи какво става в този регион и често зрителите ни питат за определени заглавия, препоръчват ни филми, които са гледали или за които са чували. Това, по което си прилича с нашето кино е бюджетът на продукциите, който понякога е и доста по-нисък от този на българските филми. Добрите сценарии са това, което най-вече го отличава от нашето кино.


Нужно ли е да си киноман за да се насладиш на един хубав филм? Каква е публиката на MENAR?

Публиката на MENAR е много разнообразна. Има хора, които идват за първи път на прожекция от нашия фестивал и веднага след като свърши филмът си купуват билет за следваща прожекция. Ние сме много близки с нашите зрители, често те споделят своите впечатления с нас, радват се, че фестивалът става все по-голям и ни се карат, когато някой филм не им е харесал,


В програмата има селекция за пътешественици „Керван Сарай”, вие самите сте пътешественици, към какви хора е насочена тази програма?

Това е програма, която стартирахме миналата година и тя се оказа най-посетената. Всеки, който обича да пътува ще намери своя филм в селекцията „Керван Сарай”. Тези филми пренасят зрителите за час и половина на места, за които голяма част от тях не са и предполагали, че съществуват. Освен това е много стимулиращо, когато в зимните софийски дни се пренесеш из топлите африканските дестинации.


Близкият изток е проблемна зона изпълнена с множество конфликти, какво се премълчава за нея? В кои филми от фестивала можем да научим повече за истинското положение в тези страни?

Стремим се фестивалът да не задълбава в политически конфликти и да представя културата и традициите на региона. Няма как обаче да избегнем напълно събитията, които се случват там, затова и в документалната програма има включени няколко заглавия, които показват обстановката в размирните райони като Египет и Сирия. „Една нощ на площад Тахрир” идва у нас дни след премиерата си в Кайро. „В прегръдките на майка ми” показва в каква мизерия живеят децата на загиналите в Ирак, и как държавата не прави нищо, за да осигури покрив над главите им. „Когато слоновете излизат на война, страда тревата” проследява конфликтът в Сирия от самото му начало до края на 2012г.


Селекция от късометражни филми, и селекция от документални филми - какво да очакваме от тях като заглавия? Кои са големите предизвикателства към публиката в тези два жанра?

Късометражната програма ежегодно се радва на голям интерес. Тази година тя е разделена на 5 селекции, в които са включени 33 филма. Любителите на кратките филми могат да ги гледат в салоните на „Червената къща” и Dada Cultural Bar. „Самсара” е филмът, който препоръчваме на всеки. Един визуален пир заснет в продължение на 5 години в 25 държави. Филмът ще има само две прожекции в рамките на фестивала, така че всеки, който иска да го види, нека да не пропуска тази възможност. Сред останалите акценти в документалната програма са номинираният за „Оскар” „5 счупени камери” и турските музикални филми „Джазът в Турция” и „Рома Истанбул”.


Освен на MENAR вие сте организатори и на много други кинофестивали, след Близкия изток в какво кино приключение ще ни поведете?

След MENAR ще се отдадем на една продължителна почивка и есента ще атакуваме зрителите ударно с поредните издания на фестивала за скандинавски и прибалтийско кино „Северно сияние” и хапливия документален фест Sofia Biting Docs.

Интервю: Владислав Христов
Фотография: Васил Танев