Певицата Тони Димитрова на 10 януари имаше рожден ден. Тя бе поканена за гост в студиото на предаването "Усещане за жена" по ТВ 7, където минути преди участието си разбра ужасната новина за смъртта на нейния близък приятел Гого. Певицата не успя да прикрие сълзите си: "Извинявайте, започнах да фъфля. Това ще е най-тъжният ми рожден ден", изплака болката си поп звездата. През сълзи тя си спомни за приятелството си с Ева и Гого: "Запознах се с Ева и Гого на един конкурс през 1995 година. Той ме анонсираше "любимата ми Антоанета". Гого беше човек за обичане", сподели Тони. Ето какво още разказа Тони пред зрителите на обедното предаване.

 
Случвало ли ти се е да си на участие точно на рождения си ден?

Случвало  се е на рожден ден да бъде на участия, но това никога не ми е пречело, защото обожава шумните и весели компании.

 
Миналата година имаше юбилей, как го отпразнува?

Отбелязах  бляскав юбилей, на който присъстваха над 300 души. Водещ на вечерта беше Драго Драганов. Вчерта започна с видеоретроспекция на живота ми, направена с много самоирония и чувство за хумор, в духа на приказката за Пепеляшка.  Самата аз се шегувах  през цялата вечер, че ставам на 25 евро. На сцената пяха 5-те Сезона и Стефан Диомов, ГРАС, Жан Шейтанов и разбира се самата аз. По-късно се присъедини и големият  ми приятел, актьорът Виктор Калев. Дъщерята ми Магдалена беше неотлъчно до мен през цялата вечер. На юбилея присъстваха всички бургаски музиканти, без Гого и Ева, и цялата трупа на бургаския театър „Адриана Будевска”. Директорът Борислав Чакринов прочете своя заповед, с която по повод юбилея ми станах част от трупата на театъра.

 

Вярно ли е, че на тортата е пишело 2х25 – какво си помисли като го видя?

Няма разлика от преди, нито от времето, когато бях на 2 по 20, нито – на 2 по 15. Може би е редно да съм помъдряла и долу-горе така се чувствам.

 

Кои ти бяха най-ценните подаръци през този ден?

Бях помолила всичките си гости да не носят подаръци. Затова пък в залата имаше  урна, в която се набираха средства за дете от Българската Коледа.

 

Мислила ли си, като малка, че е възможно един ден да празнуваш рождения си ден по този начин?

За рождения си ден винаги казвам, че е неуместен от гледна точка на това, че се пада точно след Нова година. Майка ми и баща ми работеха държавни работи и винаги след Нова година им свършваха парите. Освен това винаги се падаше  децата все още да са във ваканция на рождения ми ден и да пътуват на някъде с родителите си, затова и когато  празнувах с приятели, не можех да ги събера всичкити. Иначе събиранията ни са били както при всички други деца – със сандвичи с пастети и колбаси.

 

Помниш ли някой от подаръците си?

Пазя и до днес – една книжка „Белият бим, черното ухо“, която беше много тъжна и затова я прочетох само един път, но въпреки това я помни и я обожавам до ден днешен. Най-ценният ми подарък  е от батко ми Йордан  един електронен часовник – първият в живота ми. Подари ми  го със следното послание: „Нека този часовник отсега отчита само най-хубавите часове за теб!“

 

Каква е разликата ви във възрастта?

4 години е по-голям от мен.

 

Бяхте ли като Том и Джери в някой период?

До седми клас с батко бяхме големи врагове. През пубертета се държеше грубо с мен. Имахме конфликти, даже ми е посягал. Йордан остана в Сливен, за да завърши техникума, когато ние се преместихме в Бургас. И сякаш точно тогава изведнъж разбрахме, че не можем един без друг, понеже много се обичаме.

 

Признай си, че си го провокирала, по-малките сестри винаги правят така?

Давам си сметка, че много го дразнех, когато бяхме малки. Спомням си как например, когато майка ми и баща ми ги нямаше вкъщи, той се събираше с момичета у нас и аз постоянно ги подслушвах на вратата.

 

Вярно ли е, че имаш белег на лицето си, който е оставен от него?

Била съм само на 2–3 дни, когато ни изписали от родилното. При влизането в къщата мама ме показала на 4-годишния ми брат Йордан и той понечил да погали спящата си сестричка. Баба ми Яна решила, че милувката му ще ме събуди и разплаче, затова плеснала Данчо през ръцете, а той неволно одрал с нокът нежната ми бебешка кожа. Имам неизлечим белег на лявата буза – не драскотина, а направо дебела диря.

 

Той, като по-голям не те ли покровителстваше?

Брат ми също така много ми помагаше  освен, че покрай него заобичах музиката, той беше причина да започна да колекционирам марки. Дори ходих на състезания по филателия.

 

Обикновено по-малките сестри слушат музиката, която батко харесва – ти метълка ли беше или ню уейвка?

Брат ми формира вкуса ми – заедно слушахме Юрая Хийп, Пърпъл. Когато беше по-млад той свиреше на китара, на пиано, много е музикален, въпреки че пред мен никога не е пял, той има вкус и усет към музиката.

 

Той дори те е учил да свириш на китара?

Един ден реших  да посвиря сама. Китарата има праг и магаренце, което поддържа струните. Видях обаче, че това магаренце не стои неподвижно, а се мести и реших, че съм счупила китарата на брат си. От страх да не ми се скара, реших да го залепя със смола и така я съсипах китарата.

 

Какъв човек е той?

Брат ми е прекрасен човек, съпругата му и децата му също. Между нас двамата, според мен той е по-умният,  по-добрият, той е идеален … а и е доста по-сдържан от мен. Даже понякога ми се сърди, когато разказвам някакви подробности от нашето детство. Много го обичам и въпреки, че вече сме големи аз продължавам да си го наричам „батко”, защото за мен това е като титла, той към се обръща към мен с „Ано”, особено като ми е ядосан.

 

С какво се занимава той в момента?

Брат ми, който сега живее във Варна, е програмист и има няколко титли пред името си. Започна по стъпките на баща ми – беше преподавател във Висшето военноморско училище, но се ориентира към банковата сфера. Завършил е инжинерство и още от млади гоини е получили  научна титла, а в момента се развива като програмист, със собствена фирма. Междувременно има и арт галерия, заедно със своята съпруга.

 

В какво семейство израснахте?

Навремето не беше прието хората да си казват „Обичам те“ толкова често. Родителите й били строги и тя не усещала тази силна близост между родител и дете, но просто времето е било такова. Затова пък днес тя постоянно търси обичта и топлотата на хората и се стреми да показва всеки ден на дъщеря си колко много я обича

 

Преди малко спомена баба си Яна, ти, всъщност не си ли кръстена на нея – какво е общото между Яна и Тони или Антоанета?

Когато майка й била бременна с Тони, всички мислели, че ще се роди момче. Тогава било много актуално името Антоан и затова решили детето да носи това име. Родило се обаче момиче и така я кръстили Антоанета – на баба й Яна. Всъщност истинското име на баба й е Ана, но в селото всички я наричали Яна. Тони казва, че едва, когато била на поглебението й и видяла некролога, разбрала, че баба й не се казва Яна, а Ана.

 

От тези дечица ли беше дето пеят с дезодоранта на мама пред огледалото?

Като малка, още в началното училище, мечтаех да стане историк. Другарката Димитрова, която ми преподаваше по история беше  най-любимият ми  учител и аз мечтаех да стане като нея, заради нея заобичах  историята. От малкото вестници, които излизаха тогава, аз си режех статии, свързани с историята и си ги колекционирах. В гимназията също много ми вървеше историята. Предметът, който пък най-много ми куцаше беше  математиката.

 

Сцената не те ли влечеше?

Другата ми голяма мечта, която е жива и до днес е актьорската професия. В 7 клас се записах в театрален кръжок, където мой учител беше Стоян Памуков (сега той работи в Бургаския театър). Той ми даваше да изиграя  централната роля на клоун в една постановка. След това се преместих в Бургас. Там страстта ми към театъра не стихна – абонирах се за списание „Театър“. Но тъй като бях много срамежлива, не посмях да отиде в театъра в Бургас, да потърся актьори и преподаватели, които да ме обучават и които да ми помогнат след това да кандидатствам във ВИТИЗ.

 

Но това не  беше краят, нали?

През 1996-1997 г. ми се обадиха да ме поканят да играя в една постановка в Бургаския театър. Дадоха ми малка роля на учителка, паднала от Марс. Играхме  постановката 10 пъти. На премиерата се притесних, бутнах разни неща. След това играхме във втора постановка „Българският модел“. С нея обиколихме много градове из страната, като идваха и гостуващи актьори – Тончо Токмакчиев, Димитър Рачков. В постановката освен, че има мнолози, аз пея.Сега в Бургаския театър подготвят трета постановка с мое участи. Репетициите обаче все още не са започнали. Постановката няма да е смешна, а по-скоро драматична.

 

Сега са много популярни сериалите, виждам, че използват много популярни лица, теб не са ли те канили?

Миналата година ме поканиха да играя в един сериал, сценария много ми хареса, но точно тогава дъщеря ми бе в 7 клас и се готвеше за кандидатстване в гимназия. Реших, че именно в този период е най-важно да бъда до дъщеря си и затова отказах  предложението. Не съжалявам за този избор, защото не знаех  дали щях да се справя с това начинание. Според мен освен актьорската игра  много е важна и дикцията, правилното говорене, което е  едно от най-трудните неща.

 

Сигурно вече притеснението от сцената се е изпарило?

С годините започвам да се притеснявам все повече, когато например излизам на сцена. Вместо да свиква, ми става все по-притеснено.

 

 Какво общо има Бони Тейлър с твоя успех?

Започнах с песен на Бони Тейлър. Тогава ме чули Гого и Ева, след това Диомов. Бони Тейлър е голяма певица, създала е световни хитове.

През 1995 г. се явих на конкурс, организиран от Ева и Гого от „Тоника“. В журито на конкурса бе Стефан Диомов, който търсеше хора за попълнение на група „Горещ пясък“ и от януари 1996 г. бях  назначена като солистка. Имам 8 издадени албума, сред които един дуетен през 2002 г., включващ песни с Веселин Маринов, Орлин Горанов, Гого Найденов, Пламен Ставрев, Васил Найденов.

 

Какви са отношенията ти с „Фамилия Тоника“?

В перфектни отношения сме. Преди време му звъннах на Диомов и му казах, че пише, че сме жестоко скарани. Стефан много се смя. Имали сме разминавания и караници, но никога не сме късали отношения окончателно, не сме тръгвали по пътя на омразата и злобата. Ще бъдем докрай приятели. Дори понякога му казвам: „Сърдете ми се, но аз си ви обичам!“. С Ваня Костова също са прекрасни отношенията ни. Аз бях една от първите, която й честити внучето, когато се роди. Преди време имаше малко напрежение помежду ни, но и двете не знаем защо. Винаги съм твърдяла, че тя е изключителна певица. С другите от „Тоника“ само се поздравяваме. Уважавам всички от групата, за мен те са висока топка. Държа да подчертая, че никога няма да си позволя да се държа неуважително към човек от гилдията.

 

Когато забременяваш вече си голяма звезда, как го прие – планирано ли беше?

Да го кажем жаргонно – аз “се кльофнах”. Стреснах се и се отпуснах. Усещах, че няма да изтрая цели девет месеца. Първи месец... втори месец... коремът ми става все по-едър, все ми се гади. Ревях непрекъснато. Ходех на гости при брат ми във Варна и му се жалвах – “Как ще се оправя, как ще живея, ужасно се чувствах”. Роднините ми се отчаяха, мислейки, че ще ги побъркам от капризи. Обаче като свикнах с мисълта, че няма шега – наистина ще ставам майка, се мобилизирах. Как така ще се предам пред едно нищо и никакво повръщане и някаква си тежест в корема?! Ето така се стегнах. И днес твърдя, че най-добрата ми физическа и психична форма беше точно в периода на бременността. Тогава постигнах за първи път върховна, велика хармония със себе си. Бях най-усмихнатата, най-щастливата жена на света. Нищо че дебелеех с всеки ден. Станах 90-килограмова, но се чувствах сякаш ми иде да хвръкна. Съветът ми към бъдещите майки е да не се страхуват, да посрещнат детето си с усмивка, а не със страх.

 

Защо кръсти дъщеря си Магдалена?

Избрах името на дъщеря ми след трескаво търсене. Бащата на детето ми се казва Милен и аз реших да я кръстя на него. Той отказа – “Нека е на теб!” Аз пък в никакъв случай не исках да се казва Антоанета. Мислихме дълго и в крайна сметка я кръстих Магдалена – на леля Магда, сестрата на баща ми, чието истинско име беше Мара. Както виждате – драматично и объркано. Дъщеря ми в момента е в 8 клас, учи в училище с английска паралелка. Вече не ме ревнува от сцената. Момиченцето ми е по-отракано и упорито отстоява мнението си, от което съм доволна. В мечтите си виждам Магдалена като лекарка.

 
Не искаш ли и тя да е на сцената, знам, че Магдалена е имала такива мечти като малка?

Малката обаче е суетна и темпераментна и си е избрала друга професия – “барелина”, както казва. Има грация, но трябва да ограничи кроасаните, за да има фигура. Като й го казах, тя отвърна – “Нищо, аз пък ще стана дебела барелина!”

 

Неотдавна се завърна от пътешествие на „черния континент“?

Посетих  ЮАР, Зимбабве и Замбия, като Замбия ми хареса най-много, там едни момчета ме коронясаха за кралица. От летището директно отидохме до водопада Виктория. В ЮАР пък ми направи силно впечатление култът към личността на Нелсън Мандела.

снимка: zonaburgas.bg