НАЙ-НОВИ
Партенопа на Сорентино - по кината от...
Възхитителната неаполитанска драма „Партенопа“, дело на...
Преслава с 2-ри тираж на новия албум
С голямо вълнение и благодарност искам да ви споделя, че...
Надя Чолакова: Таки има сръбска версия за убийството на Жоро Илиев
19.03.2014 11:20 | Видян 10956 пъти | Гласували 1
Здравейте, аз съм Ваш читател и почитател. Ако позволите, бих искал да Ви задам няколко въпроса за нашия скромен сайт slava.bg:
- Книгата Ви за Георги Илиев наистина е сензационна, защото прави невероятни разкрития. Цитирате официалната версия на МВР за убийството на боса от Райко Кръвта, но и тази на митична фигура като Таки за сръбско участие в атентата? Бихте ли разказали повече по темата?
- МВР пусна бомбата след дълго мълчание. Сензацията гръмна покрай полицейската операция „Килърите” 3. В нея „блеснаха” чудесата от храброст на пернишките орки с предводител 71-годишният Васил Василев-Бай Васо, бащата на Райко Кръвта. Старият бижутер е доайен от ерата на грабежите и „кашкавалената” мафия по магистралите. Чешитът се оказа достоен за главен герой на смразяващ хорор. Ченгетата подозират, че кръстникът от с. Лялинци Бай Васо е дърпал конците на десетки престъпления и вендети, а синът му Райко се е откроявал като подмолен боец. Разбойническата сага от миньорската „перла” ще се разплита тепърва, но версията за намесата на Кръвта в покушението срещу Главния не е от вчера.
Още от самото начало разследващите са подозирали Райко като съпричастен към убийството. Версията е сред водещите. Дузина свидетели сочат към пернишкия терминатор Райко. Междувременно го очистват. Отива на оня свят преди да го разпитат за разстрела на Главния. В момента се надига нова вълна проговарящи бандити с „тлъсти” криминални досиета и прякори от типа на Сиси, Вранчо и Психото . МВР сърфира върху вълната. Трябва да се изкопаят доста доказателства и е съмнително колко ще натежат.
Любопитно е, че босът Христофорос Аманатидис-Таки има друга версия за убийството на Главния. При разпит изплюва камъчето, че Георги Илиев е заплашван от сърби. Босът на ВИС подценява опасността и пренебрегва мерките за сигурност. По същото време Райко Кръвта се е славел с хладнокръвието си. Почерпил е допълнително самочувствие от контактите си със сърбохърватската бригада за мокри поръчки на Роберт Матанич. Кръвта е бил от типа на гангстерите, които мачкат, за да ги уважават. И колкото повече мачкат, толкова повече контролират структурите и разширяват влиянието си. Парадирал е с реномето си на интернационален и брутален „херой”. Истината за смъртта на Главния едва ли ще вкара някого в затвора. Но поне изплува от обичайното затишие.
- Разказвате последните дни от живота на Главния, който сякаш нарочно предизвиква смъртта, която очаква - как според Вас той е разбрал какво го чака и защо се предава, не търси начин да се измъкне от горчивия финал на своя живот като роман?
- Предупреждавали са го няколко пъти. Имал е доста конфликти. Малко преди смъртта си е платил близо три милиона евро на водещи политически партии. Босът на ВИС наистина е живял като в роман. Затова и краят е неочакван и злополучен. Животът му е сервирал всичко на макс. Поднесъл му е от най-хубавото по много и от най-лошото по много. В такива случаи сетивата прегарят, подобно на фойерверки от вчерашен бал. Когато си на върха на подобна империя, защитните механизми или се засилват до параноя, или отслабват до заслепение. Предозирането с адреналин отваря всички врати и прозорци към апатията. Животът на ръба изцежда. „Пауза”-синдромът се вижда най-ярко при бойците, които след война стават наркомани. Да си бърз и яростен, означава и да се пенсионираш рано. Ранната умора се оказва неизбежна. Един полицай, спец по убийствата, ми беше казал:” Тези момчета бяха урочасани да изживеят всичко за един ден.” Това олицетворява драмата на подземните босове и трагедията на българския бизнес, който беше построен върху травматични модели. Българското общество все още се дели на насилници и жертви. Разпръснато е подобно на зряла диня, която се разцепва и се връща отново в пръстта. Страдаме от комплекса, че нещата при нас никога не се случват навреме. Или ни хващат неподготвени, или идват с огромно закъснение. Животът на убитите босове вече изглежда като роман, от който можем да си извадим поуки.
- От книгата личи, че основна причина за обезглавяването на босовете на българската мафия един по един според Вас се оказва манията за величие на Поли Пантев - нарочно ли го е направил според Вас и затова ли става първата жертва от такъв висок ранг от дълга поредица?
- Поли не е първата жертва. Той е поредният бос, който се надскача. Притежава качества на водач. Хипнотизирал е подчинените си. Наказвал ги е. Сменял е фаворитите си. Те са се подчинявали безропотно, не са дръзвали да му се опълчат. Поли е в „отбора” на най-горделивите гангстери. Бившият семинарист не е от прощаващите. Затова и приживе има легенди за неговата недосегаемост.
Самочувствието на Поли произтича от това, че е наследник на стара софийска фамилия. Проходил е на жълтите павета и е закърмен със самоувереност на градски тарикат. Води с обиколки пред борците от провинцията, които са нагъвали юфка и филии с маз по интернатите. А един ден са се събудили насред балдахин от милиони.
свързани новини
коментари
- коментари
- напиши коментар
- изпрати на приятел
- гласувай
Няма коментари към тази новина !