НАЙ-НОВИ
Братята Пол влизат в кеча след...
Джейк Пол се закани, че ще промени кариерата си след...
Всичко е перфекциозно: Брадъра Георги...
"Не ми хареса Камелия, защото се прави на Азис и това...
Дъщерята на Ванга: Хвана ме, когато я излъгах
01.04.2014 09:12 | Видян 4676 пъти
18 години след смъртта на Ванга къщата, в която тя е приемала посетители в местността Рупите, отвори врати за първи път. Навръх Благовещение десетки миряни дойдоха да запалят свещ в църквата "Света Петка" и успяха да разгледат дома на светицата и пристройката, в която тя е приемала нуждаещите се от помощ и надежда. Сред тях бяха Нешка Робева, художникът Светлин Русев, кметът на Петрич Вельо Илиев. След смъртта на пророчицата домът й бе запечатан. В завещанието си тя остави всичко на държавата. Наследниците й започнаха съдебни битки, за да придобият собствеността над къщичката в Рупите, но загубиха. В момента сградата е собственост на фондация "Ванга", а миналата година държавата прехвърли собствеността на движимите вещи от стаите на община Петрич. През ноември започна цялостен ремонт на къщата, която години наред стоя заключена и се рушеше. В момента 1411 лични вещи от дома на светицата са оставени на съхранение в Историческия музей в Петрич, в къщата на Рупите са оставени техни реплики и копия. Домът на светицата е запазен в автентичен вид.
Осиновената дъщеря на пророчицата Венета пък ексклузивно проговори в интервю за предаването „Преди обед“ по бТВ. Тъй като нямат деца, Ванга и съпругът й Димитър Гущеров осиновяват Венета, която сега си живее в Петрич и има големи деца и внуци. По документи се води Венета Гущерова - Пандева.
Каква майка беше Ванга?
Беше като всички майки и нямаше нещо, заради което да чувствам, че не е моя майка.
Тя си беше като всички други, подвикваше, пееше, галеше ме.
Кога дойде в нейния дом?
Дойдох на 2 години и половина в нейната къща.
Вечер приспиваше ли те в леглото?
Да. Когато се събудех беше готова и закуската. Беше готова и дрехата ми – изпрана, изгладена.
Гушкахте ли се?
Гушкахме се много. Тя ме обичаше.
Изкушаваше ли се да я питаш за момчета, училище, оценки?
Не, защото аз не съм го осъзнавала това, че тя е по-различна от другите, докато съм била малка. След това като станах голяма, тогава започнах да осъзнавам, че много хора пред нас се събират и нещо e по-различно от другите. Иначе като малка, даже и когато приятелките ми идваха вкъщи не са чувствали, че e по-различна от другите майки.
Имало ли е случай, в който ти си е искало да й кажеш нещо, а тя вече го е знаела?
Да. Отидохме с мои приятели на сладкарница, аз трябваше да й върна 5лв. Обаче си ги изхарчих. Казах й, че съм изгубила парите, а тя ми отвърна „В сладкарницата изгуби парите, нали? Даже черпи и приятелката ти“. Просто не можеше да се скрие нещо от нея. И аз много се страхувах от това да не излъжа нещо, че после да ми вика.
Кой е спомена с нея, който най-ярко ти изгрява?
Да ви кажа, че тук на Рупите не е имала къщичка, тук идваше на палатка. Навремето тук хората идваха на палатка и си копаеха сами гьоловете и си ги ограждаха с клони, къпеха се вътре и в палатката си почиваха. Стояха по 10-15 дни тук и правеха бани. Тя по същия начин идваше на палатка тук – ту се готвеше, ту се переше. Идвала съм с нея, та тук израстнах на тези Рупи.
В разговора се включва и музикантът Владимир Дайреджиев от Петрич, който дълго време е бил близък приятел с пророчицата.
Каква музика обичаше Ванга?
Обичаше песните за тъгата, за несподелената любов. И за това, когато започна да свиря тези песни, тя се вглъбяваше и като че ли за мигове политаше на някъде, не общуваше с никой, само слушаше. И леко си погали китарата и като дойде на себе си, казва: „И хайде сега да ударим още по една“ и после започвахме следваща песен с нея.
Беше ли щастлив човек?
Тя не е имала щастливи детски мигове. От там нататък целия й живот е минал по лекари, по разправии и когато се запяваха такива тъжни песни, тя се унасяше и отиваше в една далечна своя младост. Не малко пъти казваше „В своя живот аз не видях бал, не отидох на бал, не се огледах в огледало. Съдба лоша. Кой ми даде тази съдба? “. Душата й беше такава лъчезарна, такава себеотдайна, че след нейната смърт много пъти като осмислям живота си, викам: Колко сме жалки пред Ванга. И си мисля, какво взехме от нея? Дали взехме някакво благородство, което е около нас? Защото тя ни учеше на много неща и много пъти се питам: Какво взехме ние от Ванга? Това е най-голямата същност. Въпрос на въпросите.
Какво научи от Ванга?
От Ванга научих най-важното нещо. Да не се предаваме пред изпитанията на съдбата, да посрещам всичко по мъжки начин, тъй като много пъти когато изпадам в затруднения си казвам: Е, сега ако беше тук Ванга, как щеше да реагира? Тя казваше така: Ако ви дойде нещо на главата, спокойно го преценете, обмислете го. След трудния миг, идва добър миг. Изчакайте, не си напрягайте душите. Има и лошо, има и хубаво. От нея се научих да изчаквам благоприятната ситуация в съдбата, както и никога да не ламтя за пари. Подариха ми нейна много хубава икона, нарисувана от нашия голям художник Живко Пътников и снощи като се прибрах направих една серенада и изпях няколко песни. Това е голямо богатство да го направиш за нея.
свързани новини
коментари
- коментари
- напиши коментар
- изпрати на приятел
- гласувай
Няма коментари към тази новина !