Става ли ти трудно с течение на годините да надскачаш себе си?

Трудно ми е да надскоча всяка предишна песен. Това е страха на всеки изпълнител. Защото знаеш. Казваш си, че я пускаш днес и до вечерта ти можеш да прецениш какво се случва.  И вече на другия ден си казваш: Ами сега накъде...В смисъл, от тук нататък какво трябва да изкарам.

Сам си си вдигнал летвата много високо?

Благодаря ти, дано да е така! Ще поживеем – ще видим. Мисля, че това няма да са последните песни от мен. Дори си взех поука, че явно така трябва да пея, за да се хареса на всички. Казвам на всички, защото мисля, че „Хей, момиче“ се харесва от много хора. Понеже пускам две бързи и една балада, и народа захапа „Хей, момиче“ и си казвам, че не съм очаквал. И моят приятел ми каза „Хайде, хайде.. на други ги говори тези неща, аз знам какво си очаквал“ и аз казвам „Не, не очаквах, че бързите ще останат една крачка назад“. И тогава той ми казва: „Значи има жажда за бавна песен от теб“.  И е така. Аз пет или шест  години не съм пускал балада. Истинска балада като тази.

Ти си автор на текста и на музиката?

Да, автор съм на текста и музиката за целия албум. Абсолютно за всички песни. Държа да се знае, че трудно пея песни на други автори. Това е сякаш някой да прави любов вместо мен. Да облече дрехите ми, да хукне вместо мен на дискотека, да пее... Много е лично при мен пеенето, аз трябва да я усетя, трябва да съм я изживял. Трябва да мога аз да танцувам, мен трудно можеш да ме разтанцуваш, не че не мога.
Въпреки това държа много да кажа, че в „Пий цяла нощ“ не танцувам аз. Това е Миро – Гумата, мой приятел. Но наистина страшно много си приличаме отдалече. Той е много по-силно развит, аз нямам все още такива ръце, но и аз потанцувам. Така, че аз трябва да изтанцувам песента, да я изживея, да си представя какво се случва в дискотеката, за да го изпея. Но, ако някой автор стои вкъщи зад пулта да измисли песен вместо мен... трудно. Да не кажа невъзможно. Ако ще да пише за Марая Кери.

Ти ли си инициатор на видеото към „Пей цяла нощ“?

Видеото е дело на Людмил Иларионов-Люси, който най-добре знае дали аз изглеждам добре или не, който е до болка искрен. Даже много често ме жегва като казва: „Оправи врата, гушата се вижда, изправи раменете, глътни корема“. И аз казвам: „Последно какво да направя от всичките тези неща, аз трябва да се скова“. А той продължава: „Ами, не си хубав иначе“...
И това „не си хубав иначе“ ме кара да се привържа към него като един господар, който тормози роба си, но въпреки това той, когато ме тормози наистина измъква най-доброто от мен. Много трудно се пее с глътнат корем, изпъкнати гърди, изправени рамене и извит врат напред, и да изглеждаш естествено. Справихме се. Имаше кадър, в който съм гол до кръста, не ме питайте. Аз умрях от срам. Не съм срамежлив по принцип, но не се харесвам гол до кръста. Все пак нямам тяло на билдер.

Според мен изглеждаш страхотно?

 Благодаря ти, но според мен това е осветление. Това е лъжа. Люси е излъгал с осветлението. И точно когато аз се приближавам до камерата, той замъглява, защото аз не искам да ми се показва тялото и вече когато се отдалечавам, гърдите ми се виждат.  Срам ме е от тялото ми. На снимки мога, но на камера като се движиш се виждат и всички части от тялото – кожа, месо, не е приятно. Нямам такова хубаво тяло. Това са ефекти от светлината. Не трябва по принцип да говоря за тези работи, но аз съм искрен.