Мислите ли, че в днешно време славата се обезсмисля?

Здравко: Девалвира отношението към артиста, защотото много лесно медиите дават титлата „голяма звезда“ и се издигат в култ хора, които не са достигнали нивото по йерархичната стълбица на живота до този момент, когато наистина да получат признанието.

Вие сте пълнили най-големите зали. Не ви ли е мъчно, че понякога журналиста пред вас изобщо не знае кой е седнал срещу него?

Здравко: Това е рецесия в културата на обществата.  В целия свят има културна рецесия. И наистина има млади журналисти, които дори понякога може и да не знаят, че сме певци.

Какви са впечатленията ви от хората, с които се срещнахте в Америка?

Катя: Прекрасни, но видяхме различни хора. Такива, които не са се прибирали по 5-10 години, но много обичат България и ги тресе носталгията, но имаше и такива, които не обичат България, не са били тук от 20-30 години и нямат намерение да се прибират.

Какви бяха вашите впечатления от турнето?

Здравко: Вече се работи на много сериозно ниво. Работи се с работни визи, а не както беше преди – нелегално, с туристически визи. Това ти дава една огромна гордост. Как те посрещат самите американски власти като пристигнеш. В Америка за да получиш работна виза, трябва никой от многомилионния народ да не може да върши тази работа. Посрещат те с огромно уважение. Отиваш и представяш изкуството на твоята страна, това ти дава голям заряд. Най-важното е, че концертите вече са наистина концерти.  
Аз им казвах, като ги гледах толкова успели, красиви млади хора, че съм сигурен, че ще се върнат в България. И те ми казваха, че ще се върнат. Аз им отговарям, че съм сигурен, че ще се върнат след като оправим света.  Нашите най-кадърни млади хора в момента са извън България, за да оправим света, защо пък това да не е истина? Истината е, че много малко от тях ще се върнат, но е истинска гордост да гледаш толкова млади и успели българи.

Катя: Децата им няма да се върнат със сигурност, защото много от тях не знаят български.

Здравко: Не. В момента има много български неделни училища. На участията ни имаше много малки деца, които говорят български, но с американски акцент. Накрая всички пяха „Моя страна, моя България“.

Катя: Но тези деца по никакъв начин не се чувстват българи. Това е лошото.

Вие къде най-добре сте се чувствали в чужбина?

Здравко: В България.

А мислили ли сте да емигрирате?

Катя: Не. Имали сме възможност, но никога не ни е минавало през ума.

Как се продължава кариера в момента по достоен начин в България?

Катя: С много работа

Здравко: Със страшно много работа и не трябва да изневеряваш на това, с което си спечелил публиката и трябва да я уважаваш.

Катя: И да се опитваш да си в крак с всичко ново.

Достатъчна ли е работата?

Здравко: Имаме страшно много участия. Правим в годината няколко участия с нашия оркестър, но това е много трудно да се реализира, защото е много скъпо. През останалото време имаме много корпоративни участия, празници на градове.

Катя: Ние в заведения не работим. Не ни харесва този нощен живот.

Разкажете за големия концерт ноември месец?

Катя: Ще се състои на 20-ти ноември,в първа зала на НДК. Вече тече подготовка, но за подробности като му дойде времето.