Това лято ще бъде бразилско. Футбол, Макарана, Рио, Копакабана, Ипанема, самба, боса нова – тези думи и символи ще бележат следващия месец, а спомените ще ни греят още дълго след него. Мене лично ме греят от 6 май, когато се върнах от Бразилия. Бях там, за да ви разкажа в аванс всичко за тази прекрасна страна в точния момент. Не се учудвам, че един класически филм се нарича Бягство в Рио. Защото не само местните смятат, че това е най-красивият град в света. Град, създаден от природата и хората, за да бъде обичан.

Когато го открил един Великден, европеецът го нарекъл Великденски остров. Не можел да повярва, че Гуанабара е просто залив – толкова обла била земята с 13 невероятни плажа с най-финия бял плясък, който можете да си представите, с джунглите и езерата зад тях и с хълмовете, каквито нямаме по форма на нашия континент. С екзотичните животни и плодове. Всичко това го има и до днес. И въпреки, че в Рио живеят точно толкова хора, колкото в България, местните хора си го пазят. Заради това човек няма как да не обича Бразилия. Хубав край, хубави хора – тази класическа реплика от бг филм сякаш е писана за Рио. Човек няма как да не обича града, морето и неговите трудови хора – всичките са прекрасни.

Бразилия е единствената от 53-те държави, където съм бил, в която никой не е малцинство – не го наричат така, не го определят така, не се чувства така, нищо, че имат толкова много микс на раси. Това освобождава страшно много енергия. За какво я употребяват местните – за спорт и за танци. Няма да видите никъде толкова спортуващи хора, освен в приличащия по плажа и крайбрежната улица на Копакабана Тел Авив. Няма да намерите никъде толкова много майстори на танците и на музиката, колкото в Рио. Самба за бедните и чалга настроените, боса нова за богатите и джазовите, и двете за всички.
Няма как човек да не обича Рио дори само заради гениалната песен Момичето от Ипанема, защото чувството в нея и от нея е всъщност усещането за Рио – с плажа на красивите и богатите, с лекия вятър, с мацките, с полета на душата.
Човек няма как да не обича Рио и заради вечното лято – никога по-студено от 20, рядко по-горещо от 30 градуса. Няма как да не обича топлия, не като в Европа, океан, басейните на покривите на хотелите и широките усмивки.

Няма как да не обича човек и храната – от плодовете, някои от които дори не сме чували,  до телешкото, което е по-добро от аржентинското – твърдя го, понеже съм посещавал най-добрите ресторанти за пържоли и в Буенос Айрес, и в Рио.
Няма как да не обича човек зеления Рио – от краката на Христос, който наистина е благословил с отворените си обятия този град, до ботаническата градина зад най-красивия от 13-те плажа, където виреят грижливо засадените прекрасни растения от цял свят – няма такова чудо другаде по света.

Човек няма как да не обича Рио и заради свободата на изразяване – може да си щрапа по джапанки и къси гащи дори в Копакабана Палас, може да се напие до козирката в уникалния ретро квартал на баровете Лапа между центъра и плажовете, може денонощно да се забавлява – на дансинга се излиза най-късно на третата минута след старта на партито в заведението.
Човек няма как да не обича Рио и Бразилия и заради Дилма. След като миналата есен тя направи Обама на нищо на срещата на Г-20, защото си е позволил да подслушва и да следи не само нея и Меркел, но и целия свят, тя е мишена. Организираха й протести, започнаха 3 месеца преди световното първенство по футбол кампания срещу президента, Бразилия, Рио, състезанието, а ще я прелеят и към олимпиадата в Рио през 2016 г. Но Дилма има огромна подкрепа от хората 3 месеца преди изборите за втори мандат като президент – 48% при 30% за Обама в САЩ. За първия си мандат и за времето, когато беше премиер преди това – 10 години, тя съкрати дела на бедните с доход под 100 евро на месец от 49 на 24 процента, разшири средната класа с между 100 и 400 евро от 38 на 54%, а процентът на високата средна класа с доход над 400 евро от 13 до 22 на сто. Напомням, че в Бразилия няма парно, не се купуват пуловери, палта и ботуши, зимни гуми и прочие скъпи „удоволствия”. Страната произвежда самолети, сглобява 5-6 марки автомобили, затова по улиците й ще видите почти само нови коли, ала съвсем рядко карат лимузини, понеже хората са нормални, а не комплексари.

Бразилия е мощен производител също на петрол, на диаманти, на злато. И е един от селскостопанските лидери на този свят, както в животновъдството – за телетата стана дума, така в земеделието, но особено по отношение на горското стопанство. А туризмът е всесезонен и изкарва несметни пари. Дали разковничето е в девиза на тази държава, който е изписан и на нейния флаг и гласи просто и ясно: ред и прогрес? Защо София има свое мото, а България не? Тези въпроси оставяме настрана...
Обичам Бразилия и си мечтая поне малко да заприличаме на нея, а също да се възползваме от популярността, която Дилма донесе на България там – на един необятен пазар с 200 милиона потребители. Пък, както вече съм писал, може би е най-добре да не преизберат нашето момиче за президент, та да си дойде у нас и да оправи и родината ни. Че при тези политически мъже въртим, сучем и все стигаме кривата круша....
Който не вярва на думи, нека да отвори снимковите галерии от Бразилия и за Бразилия в slava.bg и econews.bg и да се научи да обича!!!