Имаш много интересна целувка с него или пропусната целувка. Ще ни разкажеш ли тази история?

О, да! Обичам тази история. Това не беше целувка, беше прегръдка. Имаше една сцена в един филм преди много време. Казваше се „След залеза“. Може би наистина беше целувка сега, когато се замисля. Ние се прегръщаме с Пиърс, той ми е съпруг и в този филм камерата гледа към него, аз обаче съм зад него. И в тази сцена аз трябваше да го галя, да правя нещо с косата му, а той говореше нещо в този момент по телефона и след като прилючи, трябваше да се обърне и да ме целуне, но ние решихме да си направим шега с него. Сменихме се в последния момент и режисьорът се гушкаше в Пиърс, а той въобще не знаеше, но се чувстваше много добре и в един момент реши да се обърне и да ме целуне. Обърна се и видя лицето на режисьора, беше много добра шега.

Правиш ли някаква по-сериозна подготовка за роля във филм?

Да, всеки филм иска своите жертви. Това важи особено много за жените. Хората нямат представа, но трябва да се справяш със семейството, с графика на близките ти хора. Трябват наистина много жертви. Трябва да спазваш диети, изобщо когато започне да се снима филм, започва много тежък период. Сега, когато се замислям може би най-трудното нещо, което съм правила е преди много време във филма „От здрач до зори“, когато аз танцувах със змия. Змиите са най-големият ми страх и най-голямата ми фобия. Трябваше да преодолея това, което всъщност беше най-страшното за мен. Трябваше да науча как да премина в нещо като транс. Почти като самохипноза. Бях наистина някъде другаде в този момент и трябваше да импровизирам в танца. Трябваше да следвам нейните движения непрекъснато.

Вярно ли е, че за филма „Фрида“ е трябвало да обръснеш мустачките над горната си устна?

Вярно е. Правихме този филм с една много известна компания. Фрида има малко мустаче, а продуцента категорично забрани да използваме фалшиви мустаци. Така започнах да се бръсна, защото ми казаха, че ще ми пораснат повече косми и ще изглежда естествено. Беше глупаво от моя страна, не пораснаха повече косми, не достатъчно дълги за да се виждат, но достатъчно големи, за да ме дразнят до края на живота ми.

Колко трудно ти беше да се подготвиш за „Фрида“?

Отне ми осем години, за да одобря сценарий. Отне ми осем години да намеря режисьор, който да изпълни моята визия за този филм. Отне ми осем години да намеря правилния актьор. Можехме да го направим и по-рано, но нямаше да бъде филма, който аз исках да направя. Проучването ми отне поне 15 години или повече. Аз я открих, когато бях на 14 години, а дълбоко влюбена и обсебена от „Фрида“ бях на 19 години. Направих филмът, когато бях на 30 години. И когато всичко започна, се оказа, че аз явно трябва да знам как да рисувам, но вече бяхме в Мексико и трябваше да започнем снимки. Никога не бях рисувала, никога не бях докосвала четка дори. След това намерих един учител. Оказа се, че знам как да рисувам. Никога не бях опитвала, а изглеждаше всякаш винаги съм го правила. Това, което наистина ме накара да се влюбя в героинята, е че през цялото време аз рисувах. И когато рисувам във филма, това е картина рисувана от мен.

Какво направи с тези картини?

Имам две, които направих в свободното си време, които не са реплика, но които мисля, че и Фрида би нарисувала. Те са автопортрети, комбинация между моето и нейното лице. На една от нея имам дълга шия и нарисувах образа на диего заседнал на гърлото ми. А на другата картина косата е пусната, тя има една кървава сълза на лицето си и косата се превръща в много тъмна гора. Това са картините, които пазя.

Колко е трудно да бъдеш актриса в Холивуд?

Не знам как успях. Това са много малки неща всеки ден и е много трудно да се даде рецепта за успех. Не знам дали има човек, който е успял и знае точно как го е направил. Беше много трудно, но всеки ми казваше, че е абсолютно невъзможно. Така че „много трудното“ вече беше добра новина. Всеки казваше, че защото съм мексиканка ще ми бъде много трудно. После всеки ми казваше, че кариерата приключва на 30 години, а в момента съм на 47 години. Дори сега ми е по-лесно.