В първите две съботи на октомври 2008 година социалният ъндърграунд „Отечествен фронт” ще разкаже в две части историята на оживелия смъртник и неговите чакащи родители – история с неочакван край за последния осъден на смърт у нас през 1989-та година, разкриваща силата на надеждата в едно с ужасяващата истина за изпълнението на смъртните присъди в комунистическа България. „Това е историята на оживелия смъртник.” – разказва Мартин Карбовски. – „От нея ще си спомните отдавна забравени неща – смъртната присъда, социалистическия затвор, безпощадната ръка на закона и тоталната липса на късмет за един човек, който, ако беше убил жена си месеци по-късно, днес щеше да е на свобода. Екипът на „Отечествен фронт” работи цяла година по случая Димитър Димов – година, в която бащата на Димитър, бай Димо Хъртов получи инсулт, но още чака синът му да се появи отнякъде жив и здрав.”

Родителите на Димитър са основните действащи лица в тази история и може би основните виновници за неговата съдба. През 1987 година Димитър е осъден на смърт заради непредумишленото убийство на жена си, която той е подозирал в изневяра. Моралът на онова време лишава Димитър и от малкия шанс да разполага с подкрепата на едни борещи се родители – тогава бай Димо и леля Мария са си казвали: „Виновен е - да лежи. Заслужил си е да лежи!”. Осъждат го на смърт, а след това Димитър изчезва – родителите му отиват на посещение в Старозагорския затвор, а там им казват, че той вече не е при тях. Години по-късно излиза една статия. В нея пише, че синът на бай Димо, който се казва Димитър е жив в затвора в Белене, където всеки ден отново и отново очаква да дойдат и да му изпълнят присъдата. До този момент родителите на Димитър не са се надявали много. Но пък от друга страна не разполагат с дрехите и гроба на убитото си дете. Това, заедно с мистичната вяра в гледачки и заедно с малката статия, където съвпаденията са твърде много, кара един ден бай Димо и леля Мария силно да се надяват, че синът им ще почука на врата на родния си дом в Енина.

„В родителите на Димитър е покълнала една надежда, че синът им ги е забравил и може би все още е някъде лежащ по затворите, но жив.” – коментира Мартин Карбовски. – „Ние трябваше да потвърдим или да отречем тази надежда, породена от врачки, гледачки и информации по медиите. Не беше лесна нашата задача... Вината на тези родители, оставили сина си на произвола на социалистическата правосъдна система, се чувства със задна дата. Ние обаче сме последните, които ще обсъждаме тази вина – просто тогава така се живееше. И така се умираше. Вината обаче носи и нещо друго – надежда, че е жив синът им. Надяват се на тази изрезка от вестник, където синът им е описан с две имена и с уплахата, че всеки момент кошмарът на изпълнението на смъртната присъда предстои. Възможно ли е тази смъртна присъда, последната за епохата да не е изпълнена наистина? Има огромен шанс. Тези хора наистина имат право да знаят дали е жив синът им. Тези хора имат право да се надяват – особено при такива институции и при такива медии като нашите. И най-вече – те имат право да знаят къде е гробът на сина им, какво е казал последно и дали да го опяват или да го чакат още. В същото време в нашия екип се появи едно ужасно съмнение – имаме ли право да им отнемаме надеждата, ако разберем, че синът не е жив, което е доста по вероятно? Всъщност ние отново подкладохме надеждата на родителите. Направихме го заради правото една майка да знае къде е гробът на сина й...

Ние приехме предизвикателството на надзърнем там, където всички искат да имат амнезия. Обръщаме се и към вас зрителите – не може някой от вас да не познава Димитър от затвора в Стара Загора. Не може надзирателите да не го помнят! Не може изпълнителят на смъртната присъда в тила с пистолет да не помни последните мигове на младия човек, прегрешил толкова много в онези времена и толкова невинен, ако беше прегрешил днес. Настояваме – хората от софийския затвор през 1988-ма и 1989-та година, когато се е чакало за изпълнението на тази смъртна присъда, да се свържат с нас! Вие имате дълг към тези двама старци, принадлежащи към друга епоха! Дори да сте били там, на лобното място – няма какво да ви се сърдим. Но искаме да знаем къде е погребан този човек - оживелият смъртник. Или ако е в Белене – искаме да знаем същият ли е. Свържете се с нас! Може би ще престанете да сънувате лоши неща, ако ни се обадите. Нали така, другари началници по онова време!... Търсим оживелият смъртник Димитър Димов Димитров. Търсим информация от Главно управление на местата за лишаване от свобода. Търсим началника на Софийския затвор по онова време. Търсим също екзекутора на Димитър – нека не се срамува да се обади! Издирваме гроба или човека Димитър Димов Димитров. Поехме ангажимент пред родителите му. Другата седмица ще ви покажем Димитър Димов от Белене – дали е същият Димитър Димов роден в Казанлък през 58-ма година? Ходихме и по затворническите гробища. Там ви очаква ужасна изненада – къде погребваха смъртниците на комунистическата правораздавателна система, къде са гробовете на осъдените на смърт по времето на комунизма? Страшни неща научихме. Ще ги споделим с вас следващата седмица. Цяла епоха е това – не може да се разкаже наведнъж!”