Ернестина е романтична жена, която много харесва дългите разходки. Ако ви дойде на гости, си пазете по-специфичните чаши и книгите – тях ги краде. Чаши колекционира, а книги взима без подбор, просто защото много обича да чете.

Заминавате за Италия, след като печелите стипендия, а по-късно и Андрей идва при Вас. Има ли италианска връзка?

Беше стипендия за професионално развитие на тяхното Външно министерство. Не могат да ме обвиняват във връзки, защото стипендията е италианска, а аз италиански връзки нямах тогава. На една Нова година Андрей дойде при мен, а после хванахме първата санатория и успяхме да останем за по-дълго.

Стигаха ли ви парите от стипендията, за да се издържате?

Щяха да ни стигат, ако ни бяха оставили в къщата, в която ме настаниха първоначално. Тогава отговориха, че Андрей не може да живее при мен. Изнесохме се на квартира, а за да имаме пари започнах работа като манекенка. Дефилирах основно за големите френски къщи: Ungaro, Dior, Givenchy, а след това започнах и с младежките линии: Versus, Armani. По-късно ми излезе късметът и започнах да се снимам в италиански филми.

Коя от двете главни роли, които играете в Хиндемит, Ви допада повече?

Аз двете не си ги деля, еднакво скъпи са ми, но една възрастна жена във Варна ме беше оприличила с по-лошата героиня. Дори нацупено коментираше: „А къде е другата актриса? Не е ли малко нахално да ни показвате само тази?!“. Беше много готина жена, а ние, както и хората наоколо, много се забавлявахме. Голяма трудност беше да се изградят визуално двете героини, защото женското лице трудно се префасонира пред камера. Основната разлика е в характерите, в душевността на дамите. Тези роли ми дадоха много голямо поле, на което да се разгърна като актриса.

Поласка ли Ви призът Златна роза?

Определено. Много съм благодарна на журито. Ние по принцип не сме хора, които получават награди. Нещата, които правим, често са малко по-предизвикателни, малко по-особени и за това много се изненадах и се развълнувах.

В Хиндемит участва цяло съзвездие български актьори. Какво беше усещането да работите с тях?

На мен ми беше мечта да играя до Стария Слабак (Петър Слабаков), я в театър, я в кино и си мислех, че вече няма да имам възможност, защото той все пак е на 85 години. Но ето, че стана. Той е невероятен професионалист. Можеш само да стоиш, да го гледаш и ако имаш възможност, да си записваш. А с Динката (Деян Донков) се сработихме страхотно. Той е много добър актьор, без който нямаше да мога да се справя. Ако той не беше изградил така добре своите персонажи, аз нищо нямаше да направя. Всички бяха чудесни.

Кой е по-популярен - Вие или Андрей?

Винаги съм казвала на Андрей: „Внимавай, моето момче, когато един режисьор започне да става по-популярен от актьорите си, положението не е добро!“ Но от друга страна нещата в България са такива, че той гради обществено мнение. Филмите са малко и по тази причина той е едни гърди пред нас. Дори и с Пътуващото кино забелязвам, че много му се радват. Е, сега вече и мен ме разпознават от екрана, но той си остава център на внимание.

Чувствате ли се в сянката на мъжа Ви Андрей Слабаков?

О, не! Аз това съм го проверила още в Италия. Когато влязох във ВИТИЗ ми казаха, че съм дъщерята на Чавдар Шинов и съм с връзки. После ми казаха, че снимам понеже Андрей Слабаков ми е мъж и няма къде да ходи, защото после ще му се карам вкъщи. В Италия снимах пет главни роли без никой да знае нито кой е Андрей, нито кой е баща ми. Но наистина имах такъв комплекс по едно време, признавам си. Надявам се, че наградата, която получих, най-накрая ще затвори устата на жълтата преса и ще видят, че за да ме снима, то има защо.

Какво мислите за новите актриси? За шивачките например.

Адски готини момичетата са, много истински и очарователни. Направиха добри роли. Трябва да се стимулират, да се говори и пише повече за тях.

А какво е отношението Ви към сериала Забранена любов, който тръгна неотдавна по Нова телевизия?

Аз съм участвала в кастинга и не е много редно да говоря срещу колегите. Знам колко труд е положен и как се работи. Разбира се, тематиката е жалка, много неща вътре са жалки, но човек не може да слуша Бетовен постоянно. И такива неща трябва да има. С всичките ми забележки, все пак актьорите за нищо не са виновни. На режисьорите трябва да се сърдите (смее се).