Какво се случва с ракетата? Ще я сменяш ли?

Григор Димитров:  Не. Работим по нея, до края на годината ще е готова.

Цигуларите си застраховат цигулките, ти застраховаш ли ракетата?

Григор Димитров:  Аз самият съм застрахован, ракетата върви с мен {смее се).

Говорят се всякакви неща. Наистина ли Пийт Сампрас се е предложил за твой треньор?

Григор Димитров:  Доколкото бях чул, бяха го споменали в едно интервю. Трогнат съм, какво друго да кажа. Но всеки е индивидуален. Най-лошото е, когато започнеш да съдиш един играч по резултатите му, особено в началото на годината. Всеки очаква нещо от теб, всеки иска нещо. Всеки иска да се докосне до това нещо и го разбирам. Но в момента съм в пълен контрол и хармония с нещата около мен. Не се притеснявам и не слушам какво се говори. Защото каквото аз вярвам, никой не може да промени моето мислене. Освен това имам и добър отбор зад себе си. Ако, не дай си боже, нещо трябва да се направи, аз ще съм първият, които ще го каже, а не някой друг. Но всички тези приказки са неизбежни.

Григор Димитров:  Не си говорим, поздравяваме се просто. Всеки иска да бие другия, то е заложено във всеки. Имаме голям респект един към друг, но на корта това се забравя. Винаги при мен има феърплей, честен съм, но това не ме прави по-уязвим.

Приятелката ви Мария Шарапова казва, че не си говори с тенисистките преди мач.

Григор Димитров:  Тя не говори.

Каза точно това и каза, че не го прави, защото не е човек, който би се усмихнал лицемерно на противник, за когото мисли само как да победи. Доближаваш ли се до това?

Григор Димитров:  Ние го имаме това нещо. Не е въпросът до лицемерие. Аз никога не съм бил лицемер, никога не съм се показвал в друга светлина и никога не съм искал да бъда нещо, което не съм. Аз го правя, защото го чувствам, а не защото трябва да го правя.

Има ли приятелство в тениса? Приятели ли сте с Джокович например?

Григор Димитров:  Приятелство е силна дума. Познаваме се на добри начала, поздравяваме се винаги, но сме конкуренти. Всеки един от нас, особено играчите от топ 10, всеки гледа да се добере до другия и да го задмине.

Щастлив ли си с Мария? Водил ли си я в България?

Григор Димитров:  Не все още. Надявам се, че един ден ще дойде. Запознах я с родителите си, но не е идвала тук. Надявам се, че един ден ще имаме тази възможност и без никакви неща, които имаме да правим, просто да отделим време тук.

Какво би й показал тук?

Григор Димитров:  Много от нещата, които аз не съм виждал. Например рилските езера. Най-вече природата. Има много неща, които аз самият също не знам и искам да разбера. Надявам се един ден да го направя.

Питат ли те за България по света?

Григор Димитров:  Все по-често. Разказвам им, доколкото и аз съм запознат. Нямам това време да се прибера и да знам какво се случва тук. Знам, че има добра храна, добра атмосфера. Горд че съм съм да кажа, българин.

Как си представяш живота си след 10 години?

Григор Димитров:  Единственото нещо, което искам, е да съм задоволен с кариерата си. Мисля, че след това започват някои от още по-реалните неща в живота.

Семейство? Деца?

Григор Димитров:  Разбира се.

Би ли ги направил тенисисти?

Григор Димитров:  Не. Това в кръга на шегата. Ако искат, това ще е. Те трябва сами да изберат, на това ме научиха моите родители.

Какво е за теб България?

Григор Димитров:  Родният дом.