НАЙ-НОВИ
Онлифенс модел иска да прави секс с...
Жена разкри, че иска да роди бебе на Илон Мъск като част...
Чърчил се ражда седмаче
09.05.2015 09:54 | Видян 7764 пъти
Чърчил причинява на света Голямата депресия
Миналият епизод завърши с влизането на Уинстън Чърчил в британския парламент през 1900 г., след като не успява при първия си опит година преди това. Той, както подобава на син на херцог, влиза от Консервативната партия. Една книга за бедността обаче преобръща виждането му за света. Той зарязва торите и се хвърля при старите им врагове – либералите. С които, апропо, в момента са в коалиция. Но не и преди век и нещо – епохата, в която ви пренасяме днес.
Книгата се нарича „Бедността, изучаване на градския живот” от Сибом Раунтрий. Тя отваря очите за несправедбивостите на тогавашния капитализъм на Чърчил, който изведнъж започва да се изказва срещу раздуването на военния бюджет – нищо, че сам е военен, и да ратува за социална реформа. На следващите си избори – през 1904 г., 30-годишният вече херцог влиза в парламента като либерал. Следващата година вече е заместник – министър по въпросите на Южна Африка, където не просто е бил, а дори е попадал в плен малко по-рано. Четири години по-късно вече е титуляр, но в съвсем друго ведомство
Младоженецът получава за сватбен подарък поста министър на икономиката
Бързо стават приятели с бъдещия премир, също като самия него, Лойд Джордж, с когото успяват да въведат първата минимална работна заплата във Великобритания, за сметка на военния бюджет. Другите първи неща, които прави, биха минали за социализъм, хеле пък в началото на миналия век. Чърчил въвежда преквалификацията на безработни за сметка на държавата, социалното осигуряване, участва и в създаването на Закона за бавноразвиващите се. Участва в т.нар. Народен бюджет и въвеждането на първия „данък богатство”, който обаче е спрян от неговото съсловие – отхвърля го Камарата на лордовете. След новите избори обаче либералите прокарват социалната мярка.
На този фон малко странно е, че пак Чърчил праща войски да потушават миньорска стачка в Уелс. Този път го прави вече като вътрешен министър. Той е и първият такъв, който си прави пиар като лично присъства например при разрешаването на случая с обир на бижутериен магазин в Лондон. Малко попресилва като обвинява „еврейски анархисти”, които се оказват латвийски емигранти. Което е нищо в сравнение със заповедта му пожарната да изчака победа при престрелка, преди да загаси избухнали в нейно следствие поражения на здания. След неприятни новини, премиерът го прехвърля за Първи лорд на адмиралтейството.
Той създава флотската авиация и сам се учи да лети, поръчва по-големи кораби и минаване на течно гориво, което по-рано е критикувал като консерватор. С избухването на Първата световна война насърчава като член на Военния съвет производството на танкове – тогава сензационна мода във въоръжението. Заради това е обвинен в разхищение и едва ли не в корупция, така че е пред уволнение. За повод се използва провалът на англичаните при Дарданелите.
Точно покрай тази кампания Чърчил пламенно настоява пред външния министър на кралицата България да бъде привлечена към Антантата. Незнайно по какви причини сърдечното му отношение към нас, вероятно именно поради преговорите, се обръща на омраза, за която подробно ще разказваме в следващите епизоди, както разбирате и по самото заглавие на сериала. Той е впечатлен от победата ни при Одрин и категорично смята, че който има България, ще има Балканите: „Аз съм изцяло в полза да играем така, че да получим България - тя е голямата награда и чак след това можем да вземем предвид гръцките и сръбските интереси. Само по себе си подтисничеството, упражнявано от сърбите в българските области в Македония, е голямо зло. Присъединяването на Кавала към Гърция след Втората балканска война се оказа както бе признато още тогава, долно и неразумно дело. В исканията, които сега България издига, няма нищо, което да е несъвместимо с принципите на разума и честта”.
Все едно, понижават Чърчил до областен управител, а той е сърдит и на Англия, и на България, чието присъединяване към империята си толкова много е желаел. Той напуска кабинета, но не и парламента, и отива на фронта. Това му осигурява достатъчно реклама, така че при поемането на премиерството от неговия политически приятел Лойд Джордж, Уинстън да се върне в правителството. През 1917 г. той става министър на военните доставки, през 1919 г. вече е министър на войната и авиацията.
Като такъв той участва в няколко конфликта.
От една страна, Англия без притеснение се намесва в руската гражданска война, защото „болшевизмът трябва да бъде удушен в люлката си”. Той подкрепя белогвардейците. Когато претърпяват неуспех, започва да въоръжава поляците, за да правят набези в Украйна, но не след дълго тя става част от Съветския съюз. Поредното фиаско води до поредния нов министерски пост – този път поема ресор „Колонии” през 1921 г. и като такъв подписва поредно поражение – основаването на Ирландската република, която извоюва независимостта си от Англия.
Понеже яростната му омраза към Съветския съюз настройва срещу него не само набиращите сила и постепенно засенчили либералите – лейбаристи, но и самия премиер Лойд Джордж. Това е повод на напусне и тази партия, за да се върне към Консервативната. Преди това обаче губи изборите през 1923 г. и то остава на срамното четвърто място в мажоритарния район.
Уинстън официално се преражда като консерватор. Напуснал я поради социалистически идеи, сега той вече се обявява за анти-социалист. Подкачан от медиите по този повод казва: „Всеки може да си смени боята, но е нужна известна находчивост да я смени втори път.“
Той получава своята награда. Стенли Болуин, когото 15 години по-късно ще наследи в премиерското кресло, подписва политическата си смъртна присъда. Той взема падналия и прекарал отвратителна операция от апендисит Уинстън и го изстрелва на второто по важност кресло в кабинета. Чърчил става финансов министър , без да има понятие от работата
свързани новини
коментари
- коментари
- напиши коментар
- изпрати на приятел
- гласувай
Няма коментари към тази новина !