Неведоми са пътищата божи – една красива дворянка става първата народна артистка на комунистическия Съветски съюз, чиято история започва с разстрела на ... царското семейство. Любов Орлова е голямата любов на Сталин.

Красивата блондинка се ражда в семейното имение на стара аристократична фамилия, върху скута на най-видния си роднина – граф Лев Николаевич Толстой, автор на най-великия руски роман ”Война и мир”. Негови думи, написани като завет на момиченцето, бъдещата кинобогиня ще пази до смъртта си в епоха, която няма нищо общо с онази на писателя.

Ще пази и друг автограф, даден й в детството. Чест гост в приказния дворец на Орлови, особено на техните прочути в тогавашното висше общество музикални вечери, където цялото семейство разигравало цели шоуспектакли, е самият ненадминат оперен бас номер едно за всички времена

Шаляпин, който предсказва звезден път на 8-годишната Люба

Октомврийската революция, която избухва, когато красавицата е на 15 я лишава от имението и всички привилегии. Все пак Орлови вадят късмет – настанени са в къщата за прислугата на московската им резиденция. Бащата се пропива, а майката, която дава уроци по чужди езици на болшевиките, натоварва двете си дъщери „да въртят семейния бизнес”, който се изразява в доенето и продаването на млякото от една крава – единственото „богатство”, което успяват да спасят от огромното си стопанство.

Всяко зло – за добро. Докато разнася поръчки при клиентите, в един от апартаментите, където доставя мляко намира нов стопанин. Андрей Берзин, който е заместник-министър на земеделието се влюбва от пръв поглед в блондинката. А тя никак, ала съзнава, че шансът да извади семейството си от калта и да му осигури добър стандарт е сватба с новоизлюпения началник. Той й помага да се захване с театрална кариера, докато е принуден да напусне работата си и е арестуван по нелепи обвинения и е изселен.

Люба обаче вече е попаднала в оперетата, където в нея се влюбва следващият важен фен в живота й – самия колос Немирович – Данченко. Старият класик започва да й дава главни роли. Така я забелязва Григорий Александров, в когото тя е влюбена 10 години преди официалната им среща, след като случайно като войник той я спасява от крадец на улицата. Александров е актьор, а после и асистент на гениалния режисьор Айзенщайн.

Двамата с феноменалния творец работят заедно включително и по неговия филм „Броненосецът Потьомкин”, който е световна класика и всепризнат шедьовър. Той го взема със себе си в Америка, където работят повече от 3 години в Холивуд. Там Александров не само учи хватките на шоубизнеса, но и успява да вкара в леглото си две момичета, които лансира и прави звезди като ги пробутва във филми – Марлене Дитрих и Грета Гарбо. Когато вижда Люба, той е поразен. Тя е същинска Марлене 2. Зарязва жена и дете и заживява с нея.

Александров търси героиня за първия си филм. Сталин му е дал да прави съветска комедия, за да създаде свой киногений. Айзенщайн му е чужд, защото вождът не обича евреи. А Гриша търси главната героиня, която намира в Любов.

Филмът „Веселите момчета” става страшен хит. Първият му зрител, както на всеки съветски филм в онази епоха е самият Сталин. Вождът, който стриктно спазва завета на Ленин „най-важното изкуство за нас е киното”, се влюбва от пръв поглед в русата хубавица на екрана.

Генералисимусът подарява на фаворитката разкошен апартамент, кола и вила

А на мъжа й пуска филм след филм с многократно по-високи бюджети от тези на всички останали с единствено условие – да я снима в главните роли. Така на бял свят се появяват класиките „Цирк”, „Волга, Волга” – любимия филм на Сталин, „Светъл път”. Песните от музикалните комедии още се пеят като златни хитове, а кинолентите се въртят. Войната не помрачава образа на Любов, която весели войниците по всички фронтове. След това през 1947 г. на кинофестивала във Венеция – най-старият и най-престижния в света, тя поделя наградата за главна женска роля със самата Ингрид бергман. През 1950 г. става първата народна артистка на СССР. След смъртта на Сталин минава на заден план, но продължава да изглежда перфектно, макар вече да е минала 50-те. Тя е първата клиентка на пластичната хирургия в целия соцлагер и покрай нея е направена цялата руска школа в бранша, възпитала от своя страна бг специалистите. Пак около Орлова се завърта и модната индустрия. И така до смъртта й само 3 дни преди нейния 73-и рожден ден през 1975 г.

Влиянието на Любов Орлова е огромно. Тя има дума като на член на Политбюро при Сталин. Това не поражда само възхищение, а завист и ревност у най-близките до „вожда и учителя на световния пролетариат”. И докато другите си траят, най-страховитата фигура от обкръжението на Сталин посяга на живота на Любов. Шефът на КГБ Лаврентий Берия поръчва отравяне на актрисата чрез убождане с черна роза.

По време на нейно участие в провинцията, в някакъв завод, към суперзвездата пристъпва редови зрител, представящ се за голям почитател. Той й поднася зашеметяващ огромен букет цветя. Прави го така, че да я одраска. Тя приема с усмивка розите, защото не подозира какво я чака. Малко след това й става лошо. Слава Богу, градът е близо до Москва. Знаменитата дама е откарана скорострелно в Кремълската болница – руската Правителствена, но лекарите веднага телефонират на Сталин: „Няма противоотрова”. На вожда веднага се изяснява кой може да е поръчителят и организаторът на престъплението. Той вика Берия при себе си. Изслушва брътвежите му за империалистически заговор и му казва: „Виж, за да нямат лекарите в Кремълската болница антидот, значи това е дело на КГБ. Ще ти кажа само едно – ако тя умре, отиваш си и ти в същата минута”. Берия, който освен че ревнува Сталин от влиянието на красавицата сам е влюбен в нея, но тя многократно отхвърля щенията му, се заема спешно да реши проблема. Бързо праща антиотрова, с която Любов е спасена. А сам се постарава да убие агента, на когото е възложил поръчката и самия й извършител.