Лъжа се оказа твърдението, че Вежди Рашидов няма да бъде излаган в новия музей Квадрат 500, за който богатият български данъкоплатец плати повече от 30 милиона лева на строителен олигарх. 19’ го посети в деня на откриването – на престура не ни бяха поканили, видя и засне поне 2 творби на министъра на културата. Това са пластиките „Али Рафик от III дружина” от 1978 г., както е записано на етикета, и „Сезар” от 1987 г.

Апропо, въпросът с етикетите е много интересен. Незнайно къде са изчезнали красивите кафеви метални табели от Галерията за чуждестранно изкуство, която е част от Квадрата. Дори не ни се говори за онези с правописни грушки от типа на „АнтУан” вместо „Антоан” например.
„Много са грозни”, призна пред нас самият Светлин Русев, който е подредил музея и когото срещнахме случайно там. „Всичко е заради журналистите”, добави той като се оправда, че отвратителната и направо срамна за галерия с претенции, при това чисто нова и доста скъпо направена, неразбория била временна. Сега има написани на хартиени листчета, лепнати върху стената, наименования, които на всичко отгоре по неизвестни причини са за по няколко картини наведнъж, та не се разбира кое от произведенията чие е.

Това е, поради липсата на концепция – музеят беше открит без всякаква, както специалистите неведнъж алармираха. Българското изкуство е пръснато сред чуждестранното, от което – да си го признаем, нашето никак не печели, понеже изоставенето му си личи от пръв поглед. Кому е необходимо да обижда нацията и артгилдията по този начин?
Има и друго странно – по каква причина практически липсват творби, датирани след 1989 г. Изброихме 1 пластика и 3-4 платна от стотиците експонати. Явно Светлин Русев от старината на своите над 80 години смята, че изкуство след неговото поколение в тази държава не се прави и не съществува. Да, ама не е така. Освен, че звучи най-меко казано ретроградно и живковистки...

Какво ново и интересно, което зрителят вече не познава от Националната художествена галерия, която е обезкостена заради Квадрат 500, и от Галерията за чуждестренно изкуство, може да се види в новия музей? Нищо, освен ако няколко несръчни младежки миниатюри на Кристо, който още се подписва „Христо Явашев” не представляват интерес за някого. Само напомняме, че господинът е прочут с инсталациите си от последните 2 десетилетия, а не с портрети от времето, когато е бил студент.