Щом завършва класическото си образование в Прага, Гюрга се прибира у нас и започва да записва за радио „София”. Тя обаче не може да устои на народните песни и станва изпълнителка на любимите напеви от обкръжаващия София Шописки край.

15 години се препитава като учителка по пеене в столицата и в околните села, защото ангажиментът към националната медия е престижен, но сиренето е с пари. Успехът на Гюрга е огромен и през 1939 г. е издадена първата й плоча. Но големият успех идва след преврата на 9 септември 1944 г.

Новата власт търси своята звезда. Гюрга е точният човек в точното време на точното място. Тя е едновременно популярна, обичана, с произход от низините и пее верните песни.   Талантлива и артистична тя превзема сърцата на зрители на организирнаните от новосъздадената концертна дирекция нейни турнета и големи концерти. През 1951 г. е лауреатка на  най-голямото, най-престижното и най-щедро хоноруваното отличие – Димитровска награда. То е нещо като „Оскар” при соца. Тя е и първата носителка на върховната титла на режима „народна артистка”, каквато доста по-късно ще получат и други оперни прими като Райна Кабаиванска, Гена Димитрова и Анна Томова – Синтова, и Лили Иванова и всякакви други певици. Това обаче става едва през 1969 г., в чест на 75-годишния юбилей на певицата, която ще почине само 2 лета по-късно. Върховно признание за нея е поканата да бъде основен изпълнител на първата сватмба на принцесата на соца – единствената дъщеря на Тодор Живков – Людмила Живкова, когато тя взема за съпруг бащата на щерката си Жени Живкова – инж. Стойчев.