колаборационистка с нацистите, от което я спасява секретарката й

Когато съюзниците и съпротивата си връщат контрола върху града, първоначално на Пиаф е забранено да пее по радиото и в заведения, да записва и изобщо да се появява публично. Обявена е за „геманска курва” и „национална предателка”.

Което, апропо, не е тъврде далеч от истината. Свикнала винаги да оцелява сама, тя няма особен избор, ако иска да яде в окупиран Париж. Немските офицери окупират не само министерствата и ведомствата, но също нощните клубове и бордеите. Който се прави на много отворен – патриот или комунист, бива разстрелван или уморяван от глад. Който пък иска да ги весели, е добре дошъл. На предателите се плаща скъпо и прескъпо.

В това число на Едит. Тя забрява за стаичките в хотели. Нанася се още през 1942 година на култовото авеню „Клебер” в най-престижния 16-и район на Париж в близко съседство с щабквартирата на Гестапо, чиято любима местна певица е „врабчето”.

Много приятели я бойкотират заради тази измяна на Франция. Но има и такива, които идват в дома й, защото там винаги шкафовете с провизии, каквито по магазините липсват, са заредени, раздават на изпроводяк и отоплителни материали, каквито за редовите парижани липсват.

Гестапо спонсорира дори нейното първо международно турне в Берлин

Вярно, Едит не е сама. Към нея се присъединяват още 4, забравени днес, френски изпълнители. Смяната на властта след десанта в Нормандия през 1944 г. обръща палачинката. И не е ясно дали изобщо Едит Пиаф щеше да бъде оставена жива, защото и във Франция се провежда нещо като нашия Народен съд, ако не бе случила на вярна секретарка в лицето Андре Бигар.

Тя не само е видна деятелка на съпротивата, но за своя радост по време на турнето в Германия настоява Едит да пее за френски затворници при хитлеристите. Така спасява своята шефка и приятелка. Но процесът отнема цели 2 години, през които „врабчето” пак удря дъното. За да се вдигне отново – този път до самия връх. Как става – четете в следващия ни епизод в утрешния брой.