единственото женско приятелство на Едит – с нейната кума Марлене Дитрих

С нея се познават още от общите им години на нацистки. Синият ангел й помага през 1954 г. да се завърне в шоубизнеса. Пиаф пуска два супер хита. Единият е „Небето на Париж”, а другият, който хронологически се отнася към следващата 1955 г. е „Акордьонистът”.
Върнала своята сила и увереност, Едит зарязва съпруга си. Ала скоро разбира, че не може без любов. Отчаяна, тя търси кого да покровителства. Времето е на голямата гръцка емиграция на интелектуалци, бягащи от военната диктатура, превзела страната. Първият от нейните елини е поетът с китара Жорж Мустаки.

С него правят безсмъртното парче „Милор”. То вероятно е най-обичаното за кавъри от всички на певицата. При това, версиите не са на кого да е, а на суперзвезди като Лайза Минели, Далида, Милва, като освен на френски, италиански и английски, се пее и на редки езици като шведски от тамошни знаменитости. Е, не е като феноменалния вариант на „Животът в розово” на самия Луи Армостронг! И все пак...

Най-големият й хит „Не съжалявам” чака 4 години ОК

от суперзвездата. Песента на Шарл Дюмон по текст на Мишел Вокер е написана през 1956 г. и е изпълнена едва през 1960 г. от Едит Пиаф. Тя не е първата, хванала парчето. Но го превръща в своя визитна картичка и в свой личен химн. Думите, че не съжалява за нищо – дори за проклятието, за което разказваме още от първия епизод на нашия вестникарски сериал, сякаш са нейните собствени думи. Мелодията, едновременно настъпателна, напрягаща, вълнуваща, емоционална, дълбока е като музиката на нейната душа, на нейния живот.

Затова никой от следващите изпълнители – от Шърли Беси, през ЛаТоя Джаксън и Мирей Матийо, та до „Рамщайн” няма как да постигне ефекта на малката голяма Едит.
Няма как Франция да не се влюби отново в своята любима дъщеря и да не я издигне в култ. Публиката я аплодира дори, когато немощна припада на сцената. Никой не обсъжда със зло,  както е ставало преди, поредната й връзка с фризьор, когото превръща в певец. И даже, когато се омъжва за Тео Сарапо – истинското му име е Теофанис Ламбукас, с 20 години по-млад от нея, малцина обсъждат успоредния роман на смертелно болната певица с великия композитор – автора на „Сиртаки” Микис Теодоракис.

Едит записва предпоследната си песен с Тео – „Неделя в Лондон”. А последното парче, което дава на света, по ирония на собствената си съдба на нацистка колаборационистка, се оказва „Мъжът от Берлин”. След толкова гърци на финала на живота й...