морфин, без който вече не може

е придружено с плаване на алкхолона вълна. Убийците на телесните и най-вече на душевните болки, които малката голяма Едит преживява, се превръщат и в нейни собствени убийци. За да продължи да пее обаче, тя няма как да спре. И така – през всичките си последни 10, че и 12 години. Истината е, че през последните месеци от своя живот на практика малката голяма Едит е живи мощи – не става от леглото, в повечето време е в безсъзнание.
Никой не вярва на официалната дата на смъртта на Едит.  Защото „Врабчето” отлита на вилата си на френската Ривиера в Пласкасие – част от Грас – градът, където са най-красивите цветя на Прованс и където се правят най-прочутите парфюми на света. Това обаче става неофициално. Нейният втори съпруг – фризьор, превърнат от нея в певец - Тео Сарапо, истинската му фамилия е Ламбукас, пренася безжизненото й тяло в Париж.
 Прави го тайно, при пълна секретност. Този човек, 20 години по-млад от 47-годишната Едит, явно наистина я е обичал, колкото и да се съмнява цяла Франция. Тео иска животът, който се е родил с легенда, и да завърши с легенда.

Той затваря кръговата композиция – Едит се е върнала в своя роден Париж, за да издъхне под възпянаото от нея в един от митичните й хитове небе на Града на светлината, Града на любовта и Града на Пиаф. Интересна подробност е, че дата 10 октомври 1963 г. е точно ден, преди този свят да бъде напуснат от стария приятел на Едит и партньор в първата и последната й театрална изява Жан Кокто. И двамата са погребани сред класиците на френската култура – в „Пер Лашез”.

Едит ляга до дъщеря си Марсел, която първо оставя, а после допуска да почине едва 2-годишна и това да се превърне в дамга за цял живот над нейната лична съдба – причина никога да не се зарадва на истинска любов.  Малко странен е надписът на гроба на певицата, който гласи: „Мадам Ламбукас, наричана Едит Пиаф”. Нещо, което никак не е в неин стил. За разлика от истинските или митичните последни думи на звездата: