„Плащаш си за всяко проклето нещо, което направиш в живота си”

Архиепископът на Париж предизвиква, волно или неволно, още една легенда като отказва да служи на погребалната меса. Оправдава се с начина на живот на покойницата.
Това обаче само кара присъстващите на процесията и погребението над 100 000 парижани да оплакват своята любимка. Според Шарл Азнавур това е единственият път в неговия вече почти 100-годишен живот, като не се брои победата във Втората световна война, когато прословутият парижки трафик просто спира.

Половин век след онзи 10 октомври, на 10 октомври 2013 г. католическата църква направи изключителен жест – беше отслужена, макар със закъснение, заупокойна меса в чест на Едит.
Тя не оставя много нещо на наследниците си. Но на всички фенове – френските и по целия свят, завещава многобройните си песни. Тя завещава и легендата за живота си, който вдъхновява десетина филма – за последния „Животът в розово” Марион Котияр в ролята на „Врабчето” взе „Оскар”, а продукцията бе отличена с наградата на реномирания кинофестивал в Берлин. Над два пъти повече са театралните пиеси, посветени на Едит. Малцина знаят, че самата тя е актриса. Има във филмографията си

10 филма, където играе пред камерите

Първата роля е изиграна от Едит на самия старт на кариерата й – през 1936 г. първият й продуцент, освен в своя нощен круб, я пробутва като старлетка и в продукцията „Момчето”. Последният й филм е от 1959 г. и се нарича „Утрешни любовници”.

Не са много и хората, които знаят, че Едит е автор на книга за собствения си живот. Нейното заглавие е подходящо за сериал „Колелото на съдбата”. Вътре я има, без да се упоменава конкретно, идеята за проклятието, чиято нишка протече през нашето повествование за легендарната изпълнителка. Има я и истинската история на едно малко момиче, което просто върви през живота, без много да му мисли и стига от дъното до самия връх. Без да се страхува. Книгата е издадена още през 1958 г., когато Едит е само на 43 години. На френски идиомът звучи: „Танцът на съдбата” – много по-красиво и по-подходящо за нея.

Пиаф има и втора книга, написана заедно със сестра й Симон, наричана Момон. Книгата се казва просто Едит Пиаф и скоро бе издадена у нас.