Дългите сиви пуловери и розовите превръзки за очи

Така стигаме до цялостната композиция на друга особено важна част от картината, която би била в центъра, ако не беше министър Николинка: ослепените войници, които идват пред коленичилия български цар.

До него стои друго момче с островърха шапка, което състрадателно потупва по рамото коленичилия български цар, носещ очила и ортопедични обувки. Пред тях двамата са наредени хора с едроплетени дълги сиви пуловери, които трябва да наподобяват метални  ризници Тези хора очевидно са в ролята на ослепени, защото носят някакви превръзки на очите, които са мацнати с розово. Сигурно не са имали червено. А може и да са в този цвят, за да отиват на ансамбълчето на министър  Николинка, но това няма как да знаем.

Всичко гореизброено се случва пред отпечатано на винил изображение на реконструираната с европейски средства крепост Траянови врата. На него ясно личи асфалтовият път към т.нар. културно-исторически туристически обект.

За капак от двете страни на винила стоят два пръта с конски опашки, които явно трябва да символизират знамената на българската армия. Разбира се, не бихме могли да изискваме от сценографа да знае, че след покръстването през 60-те години на ІХ-ти век българската средновековна армия се отказва от конската опашка като знаме, защото конската опашка е пряко свързана с езическия тотемизъм и орендата (свръхестествената сила на животното), които са несъвместими с християнската религия.