Хотел „Маринела” известен в миналото като ”Японския”, нито е паметник на културата, нито  деклариран в режим на опазване съгласо Закона за опазване на културното налседство. Въпреки това новите му собственици, в контакт с наследниците на знаменития му автор – Кишо Курокава – не само са запазили идеите и  замисъла на великия архитект, но в голяма степен възраждат духа на мястото, което за целия период, когато хотела беше част от веригата „Кемпински” нямаше нищо общо с японската култура или пък с националното културно наследство. Радваме се, че в изнесените данни на пресконференцията на архитектите, работили в архитектурното бюро на Кишо Курокава потвърдиха, че новия собственик е установил в контакт и е налице добър диалог.

Свидетелство за това са непрестанно провеждащите се празници на японската култура и японските традиции в градината и залите на хотела. Последните бяха буквално преди два дни.

Може би представялва излизане от експертизата на колегите изложили своите вждания, в качеството си на архитекти да се обявават срещу „интериорни промени” във функционална зала, още повече хотел. Това е жива сграда, функционираща и развиваща се, според потребностите на клиентите й.  Длъжни сме да припомним, че при встъпването във владение на сградата и околните пространства повече от 15 години не беше правен ремонт, камо ли функционално осъвременяване;

През годините такива значителни промени са правени непрекъснато и тогава не е имало обструкции – например построяването на тенискортовете, които не са част от архитектурния замисъл на Курокава.

Относно новото строителство: собствениците на хотел „Маринела” не са направили нови постъпки за ново строителство. С покупката на хотела, те са придобили обсъждани нееднократно, утвърдени  и залегнали в градоусстройствения план на София през годините решения и въз основа на тях са получили разрешения за новите си инвестиции. Извън тях, собствениците инвестират изключително много средства в облагородяването на средата около хотела и това се вижда от всеки, стига да не е недобронамерен.

Преценяваме, че загрижеността на САБ надхвърля границите на добрия тон, защото периодично се повтарят едни същи тези, на които многократно сме отговаряли, тиражират се неистини. Като например прочутия казус с вишните, които сме били„заменили с пластмасови”. Да го кажем категорично: няма унищожени дървета. Напротив има нови, специално внесени и посадени в градината на хотела. При ремонта имаше преместено дърво, заради което собствениците бяха и глобени от община Лозенец – забележете – не за унищожаване на дървото, а за пренасянето му от публична общинска на частна собственост. Т.е. ние бяхме наказани, защото сме спасили вишната.

Намираме за нелепи и твърденията, че заради дейността на хотела се е увеличил многократно броят на паркираните коли в района. Държим да подчертаем, че цялото околно пространство е общинска собственост и тя се разпоредила с него, създавайки там сини и зелени зони. Освен това не ние сме презасторили квартала, но пък ние направихме нови гаражи и паркоместа, които поемат изцяло автомобилите на гостите на хотела.

В обобщение на гореизложеното, считаме че критиките по отношение на действията на  екипа на хотел Маринела, биха могли да се разделят на три основи компонентна в юридически смисъл, по всеки един от които мнението ни е както следва:

1.                  Що се касае до полемиката, развила се във връзка с извършените вече строителни работи и разрешените такива – категорично заявяваме, че извършените до момента работи във връзка с промяната на интериора на хотела, са предприети и реализирани в съответствие със законоустановените изисквания и след набавяне на необходимата документация. Относно коментираното започнало и спряно към момента надстрояване на ниското тяло на хотела, както  на самата пресконференция нееднократно бе отбелязано, за същото е издадено разрешение за строеж, което към момента на започването на строителните работи е влязло в сила. Именно съгласно разпоредбите на цитирания от представителите на САБ и КАБ Закон за устройство на територията, строителството може да започне въз основа на влязло в сила разрешение за строеж. Тези  норми сме следвали и ние, като сме започнали да строим едва след набавяне на изискуемите документи. Що се касае до коментарите относно текста на разрешението за строеж и документите въз основа на които е издадено, считаме че именно в компетенциите на органите издаващи същото и на контролиращите ги органи е да преценят дали да издадат искания от нас документ. В качеството си на инвеститор ние се доверяваме на държавната и общинска администрация и не сме поставили под въпрос „качествата“ на документа, по силата на който започнахме строителството. Именно поради гореизложеното, огромно учудване в нас породи и връчената ни заповед за спиране на вече разрешените строително-монтажни работи. Поради това веднага предприехме и действия по нейното обжалване, отново в стремежа си за защитим и реализираме правата си само и единствено със законоустановени средства;