Чак две години по-късно – през 1943 г. признава момчето за свой син

и от Фидел Рус, той се превръща във Фидел Кастро Рус, както ще го познава цял свят. Не звучи ли досущ като сюжет за тв сериал?
Нестандартните, хеле пък за католическо семейство, отношения във фамилията създават един от ппсихическите проблеми на Фидел, който никога няма да успее да създаде стабилно семейство и ще сменя жените като носни кърпи, ще им направи безброй деца, някои от които искрено го ненавиждат и дори емигрират от страната му, за да се спасят от него. Но на този въпрос ще отделим специално внимание в следващ епизод.
Сякаш цялата драма около раждането като незаконен син и признаването му едва, когато е на 17 са му малко, Фидел –

тази рожба на греха е изпратен да учи в ... католическо училище

Частно, разбира се. Поради буйния му нрав той сменя гимназиите, докато не се озовава възможно най-далеч от родата – в хаванския йезуитски елитен лицей „Белен”.  Там енергичният побойник и бунтовник без кауза бързо се запалва по революционните идеи. На 21 години вече е член на лявата Ортодоксална партия на Чибас. Нейният лидер Едуардо Чибас се обявява за премахване на стария режим и независимост от САЩ и мафията, които контролират Куба. Той губи изборите за президент, но Фидел се заканва един ден да спечели, вместо него и да реализира мечтите на своя политически и духовен баща. Кастрно изобщо не се интересува, че ще бъде бит или арестуван от победилата диктатура и става все по-активен поддръжник на левите. На 22 години е, когато го пращат на младежка конференция на червените партийци в Колумбия. Там той е деен участник във възникналите безредици в столицата Богота. Заможният му баща решава, че единственият начин да усмири сина си и да го вкара в правия път е да го ожени. Избира му за съпруга студентката Мирта Диас Баларт, дъщеря на богато семейство. Другата задача, която му поставя е да завърши право. И той се дипломира в Хаванския университет.
Докато съвестно изпълнява повелите на властния баща, той не спира да действа и в Ортодоксалната партия. Даже става краен националист и антиамериканист. По време на кампанията през 1951 г., на която Чибас отново е номиниран за президент, той присъства на прострелването на идола си по време на радиопредаване. Лидерът умира, а Кастро става толкова влиятелен в партията, че го издигат за депутат. Бедата е, че изборите са отменени след военния преврат на генерал Фулхенсио Батиста. Сецнал политическата кариера на амбициозния адвокат, той се превръща в основна мишена за Фидел. Буйният левичар е категоричен – ще вдигне революция, но ще затрие Батиста. Още повече, когато узурпаторът е официално признат за президент от Съединените американски щати, независимо, че е погазил демокрацията и е завзел властта със сила. Кастро първо тръгва по пътя на правото - сезира Конституционния съд, но той отказва да разгледа внесената от него петиция за обявяване на президентството на Батиста за антиконституционно.