„Воевода“ - новият филм на режисьорката Зорница София, тръгва по екраните в страната на 13 януари и познавачите предвкусват най-сетне, 45 години по-късно, че може да се повтори по самобитен начин завладяващият кинофеномен „Козият рог“. Първичен и емоционално разтърсващ, на думи – пестелив, без капка театралничене и кокетна бъбривост, филмът е вдъхновен от истинската история на Осоговската царица Румена войвода – дръзка и непокорна жена, избрала да се доказва като водач на хайдушка чета в мъжкия свят на поробители, невинаги доброжелателни побратими и вечни конформисти. Историческата драма, каквито вече рядко се правят в родното седмо изкуство, заснета като мащабно живописно платно от оператора Крум Родригес, навярно би била по сърце и на самия Николай Хайтов, чийто разказ „Румена войвода“ е в основата на сценария, готов още през далечната 2009 г.

Любопитен е начинът, по който Зорница София Попганчева стига до своята героиня-антигероиня. По онова време тя се опитва да развива някакъв тегав съвременен сюжет, но работата не й върви, затова отива при своя учител акад. Людмил Стайков за съвет. Маестрото, създател на емблематичните епоси „Хан Аспарух“ и „Време разделно“, й препоръчва да си спомни какво най-много я е развълнувало като дете. Режисьорката натрупва върху бюрото си класическа литература и когато стига до разказа на Хайтов, записан в съдържанието с нелепа, но показателна за масовото мислене печатна грешка като „Румен войвода“, сълзите й потичат. Сеща се, че като момиче, при първото четене, искала да се прекръсти на Румена и да бяха в планината. Така героинята я намира отново, този път – за да не излезе от съзнанието й, докато проектът не се реализира.

Друго правило за историческите филми, на което Людмил Стайков държи, е актьорите в тях да не са по билбордовете, рекламиращи различни продукти. Зорница София трябва да открие не прекалено експлоатирани и непреекспонирани лица – така стига до талантливите Владимир Зомбори, Горан Гънчев, българинът от Албания Леарт Докле, Петър Генков, Йордан Биков и др. В екипа са и известните Алек Алексиев (но почти неузнаваем като младия свещеник бунтар) и Валери Йорданов, постигнал чудеса от храброст на кастинга. В ролята на малката Румена е дъщерята на режисьорката Ники Амрита, която признава, че понякога по време на снимките било толкова студено, че трябвало да слага найлонови пликове в потурите си срещу влага и мраз. Оказва се най-трудно да се намери изпълнителка за главната роля: пробват актриси, певици, но добрите на тази възраст са вече прекалено популярни. Така Зорница София се явява на последния етап от подбора редом със 7 колежки и... спечелва. Печели и филмът. След 40 дни напразни огледи на места, „поругани“ от комерсиалната съвременност, кинаджиите срещат в Жеравна правнука на самия Стефан Караджа. Той им отваря очите за подходящите локации и нещата потръгват. В живота едва ли има нещо случайно. Още по-малко в киното.