Куентин Тарантино

Рождена дата: 27.03.1963
Пол: Мъж

Куентин Тарантино е роден на 27 март 1963 г. в градчето Ноксвил, щата Тенеси (САЩ). Майка му Кони била 16-годишна, когато го ражда, а неговият баща Тони е 21-годишен студент по право, мечтаещ да стане актьор. Когато малкият Куентин става на 2 години, родителите му се преместват в Лос Анжелис, където преминава детството на бъдещия знаменит режисьор. Майка му го води от съвсем малък на кино и още 8-годишен той гледа най-известните филми по онова време. Тарантино се влюбва до лудост в киното. на 22 години започва работа в архива към видео магазина на Манхатънския плаж в Калифорния, където заедно с приятеля си Роджър Ейвъри прекарват цялото си време, обсъждайки в детайли гледаните филми. Куентин заснема своя първи (незавършен) филм през 1986 г. и го нарича "My Best Friend's Birthday". Година по-късно създава сценария "True Romance". През 1988 г. Тарантино написва втори сценарий, а през 1990 успява да продаде "True Romance" за $ 50 000. Решава да използва тези пари за заснемането на третия си сценарий, "Reservoir Dogs" на 16-милиметрова черно-бяла лента. В края на краищата напуска видеомагазина, за да прави презаписи за “CineTel” - малка холивудска компания. По това време среща Лорънс Бендър, който посещава курсове по режисура с Питър Флуд. Последният пък познава Харви Кайтел и така Тарантино успява да му покаже своя сценарий. Кайтел е толкова поразен, че добавя от своите спестявания за производството на филма “Кучета в резерв”, в който изиграва една от главните роли и помага на Тарантино да намери актьори за останалите роли. Така Куентин Тарантино пробива в киното, успявайки да създаде филм от съвсем нов тип. Неговите жестоки криминални истории изобилстват от трупове и кръв. Зрителят от самото начало знае, че повечето от персонажите ще загинат, защото младият автор обожава да покаже още в самото начало кървавия финал, а едва след това да разгърне съжетните криволици, довели до него. Той не се страхува веднага да обяви развръзката, защото тя е нещо маловажно за него. Та нали героите или по-точно антигероите във филмите му се сражават не един срещу друг, а с вечния и непобедим враг, наречен Съдба. Най-любопитното е, че всичко това е едновременно и страшно, и смешно. В прекалено сериозното и политически коректно холивудско кино нахлува човек, прозрял относителността на нравствените постулати, приемани от обществото за абсолютни истини. Още преди да излезе втория филм на Тарантино "Криминале" за младия режисьор вече се пишат книги. Когато го награждават със "Златна палма" в Кан и с «Оскар» за най-добър оригинален сценарий, вече е пусната в продажба пълната му биография, съдържаща скандални сплетни за неговия личен живот. Киноведските изследвания, особено след грандиозния успех на "Криминале", го превъзнасят като новия киномесия. Случва се нещо немислимо в досегашната история на киното. «Чудакът от видеомагазина», без професионално филмово образование, без връзки в киносредите, без пари, без опит в правенето на филми, спечелва само за един сезон необикновена известност и дори се превръща в истински законодател на филмовата мода. Донякъде причината за мълниеносното му издигане е и в това, че отвъд океана обожават историите за внезапно осъществената американската мечта. Медиите страшно си падат по съжети, като този за продавача от видеомагазина, превърнал се за една нощ в най-голямата знаменитост на Холивуд. И те с готовност се залавят да превъзнасят новия гуру на киното. Но подарената на Тарантино с такава лекота титла «рокзвезда на киното» съдържа повече смислови оттенъци, отколкото изглежда на пръв поглед. Рок-героят не просто обитава полупризрачния свят на видеоклиповете, но се реализира като тотален автор и изпълнител на своите творения. Тарантино подобно на истински  «човек-оркестър» сам съчинява сценариите, режисира филмите си и дори изпълнява в тях важни и по-маловажни роли. Но рок-вселената е по нестабилна и от света на киното, а рок-славата - по ефемерна от актьорската или режисьорската известност. След вълната на феноменалния успех на «Криминале» настъпва периодът на разочарованията за Тарантино. Два негови ранни сценария - «Истински романс» и «Убийци по рождение» са променени до неузнаваемост от реализиралите ги Тони Скот и Оливър Стоун. Трагичните им финали са заменени с традиционния за Холивуд хепиенд. Филмът от четири скеча «Четири стаи», поставен от самия Тарантино, от неговия приятел Роберт Родригес, а също и от Александър Рокуел и Елисън Ендерс, претърпява провал. Неуспешни се оказват и опитите на Куентин да направи актьорска кариера с роли във филми, като «Дестини включва радиото» и «От залез до зори». И когато всички предричат краха на новия филмов кумир излиза криминална драма «Джеки Браун». Независимо че не достига равнището на "Криминале", този класически ганстерски филм доказва, че Тарантино не е загубил умението си да прави кино.